Майк Резник - Инферно

Той й обясни как да се погрижи за онези заложници, които не бяха чак толкова зле, докато той се занимава с ранената жена. Беше изминал половин час, когато внезапно настъпилата тишина я накара да вдигне глава. Обърна се и видя самия Гама Лабу, облечен в привичната вече военна униформа, да влиза в помещението.

— Добро утро! — поздрави пожизненият президент, макар че беше едва полунощ. — Аз съм пожизненият президент Гама Лабу и ви поздравявам с добре дошли. Благодаря много.

Изказването му беше посрещнато с гробна тишина.

— Благодаря много — повтори той и бързо се огледа. — Маринго?

Бедоус се изправи.

— Аз говоря маринго.

Лабу я огледа любопитно.

— Не се ли познаваме? — попита той на родния си диалект.

— Не мисля, господин президент. Аз съм просто гост на Фалигор.

— Тогава къде сте научила маринго? Освен това титлата ми не е просто президент, а пожизнен президент.

— Живяла съм на Фалигор преди доста години — отговори Бедоус.

Той продължаваше да я изучава втренчено.

— И никога не сме се срещали?

— Официално не. Бях тук, когато победихте Били Уичински.

Лабу неочаквано се усмихна.

— Аха! Тогава сме стари приятели! Бях страхотен тогава, нали? — изкикоти се той.

— Да, наистина, господин пожизнен президент.

Лабу се изгърби в нелепо подражание на боксьорска стойка.

— Десен, десен, ляв, десен! — радостно извика той. — И край с човешкия шампион!

— Това беше незабравимо зрелище — съгласи се Бедоус, мислейки си, че никой от заложниците не разбира нито дума. Как ли щяха да изтълкуват боксирането на Лабу с въображаем партньор?

— Така си е — съгласи се пожизненият президент, после изведнъж възвърна деловия си тон. — Застанете до мен и превеждайте.

Бедоус се приближи и с мъка сдържа треперенето си, когато той постави с дружески жест огромната си ръка на рамото й.

— Здравейте, приятели, и добре дошли на Фалигор. Аз съм пожизненият президент Гама Лабу и вие сте мои гости. — Той изчака Бедоус да преведе и продължи: — По нещастно стечение на обстоятелствата вие бяхте докарани насила в тази зала. Тъй като нашата планета е неутрална, а ние не желаем да си създаваме врагове, не съм в състояние да ви освободя. Но правя всичко възможно да съдействам за освобождаването на затворниците лодинити от Републиката и съм сигурен, че скоро ще постигнем взаимно приемливо споразумение. А дотогава ще имам грижата да сте добре нахранени и да получите необходимата медицинска помощ. Съжалявам, че нищо повече не мога да направя, обаче не аз съм безразличен към съдбата ви, а Републиката. Сигурно ви прави впечатление, че не нося оръжие. Аз съм не по-малко затворник от вас на собствената си планета.

Бедоус преведе всичко без последното изречение и Лабу се обърна към нея.

— Разбирам земния език по-добре, отколкото го говоря — каза той. — А сега преведете последното изречение, ако обичате.

— Мислите ли, че ще ви повярват? — попита Бедоус.

— Да не би да ме наричате лъжец? — гневно процеди Лабу, надвесвайки се над нея в целия си гигантски ръст.

Бедоус го погледна в лицето, разкривено от бяс, и изпита същия страх както тогава, в резиденцията на император Боби преди години.

— Не, сър. — Тя се обърна към заложниците и изрече на земен език: — Аз съм не по-малко затворник от вас на собствената си планета.

Тази забележка бе посрещната с мрачни погледи и саркастичен смях.

— Вие сте глупаци! — избухна Лабу. — Също като вашите ръководители! Всички ще умрете тук, а труповете ви ще бъдат оставени на лешоядите!

Бедоус започна да превежда, но Лабу постави тежката си ръка на рамото й и силно го стисна.

— Мълчи.

Той се втренчи в заложниците, после с мъка успя да изобрази усмивка.

— Правя каквото мога да извоювам свободата ви. Ако вашето правителство прояви разум, сигурен съм, че ще намерим изход от това неприятно положение за броени дни, а може би и часове.

Бедоус не реагира. Той я смушка с дебелия си пръст.

— Превеждай!

— Мислех…

— На Републиката ще й бъде все едно дали ще получи двеста деветдесет и девет или триста заложници — изрече той почти ласкаво. — Не ме предизвиквай повече.

Бедоус послушно преведе думите му.

— Благодаря ви много — завърши той на земен език, усмихна се, поклони се и излезе.

Заложниците започнаха уплашено да си шепнат. Млад мъж се приближи до Бедоус и й прегради пътя, докато се връщаше при доктора.

— Трябва да говоря с вас — изрече той смирено.