Майк Резник - Инферно

Тя поклати глава.

— Това е най-малкото. Той вече е избил над един милион души от собствената си раса. Трябва да бъде спрян, преди да е унищожил и последната жива твар на Фалигор.

— Това, което Лабу прави със собствения си народ, не засяга Републиката.

— Тогава най-добре е да започне да ни засяга! — избухна Бедоус. — Ние създадохме условията за идването му на власт. Отговорността за него носим ние!

— Мен можете да убедите, но това не ви върши работа — напомни й Маккрей. — Аз съм обикновен войник.

— Затова искам сведенията да стигнат до някого, който може да направи нещо. И тъй като повечето от заложниците са заети със собствените си грижи, предпочитам да замина и аз.

— Е, поне това мога да ви обещая. Всеки в тази зала ще си тръгне — по един или друг начин.

— По един или друг начин? — повтори Бедоус.

— С кораб или в ковчег — а може би и двете заедно.

Точно в този момент един от мъжете се хвана за корема и започна да стене. Бедоус се надяваше това да е част от играта, целяща оставането й тук като медицинско лице, и се запъти към него. Оказа се, че човекът е припаднал от нервно изтощение, но състоянието му не изглеждаше опасно и тя направи всичко, зависещо от нея, той да се почувства по-удобно. Към нея се присъедини и съпругата му и през следващите петнадесет минути Бедоус шепнешком й повери онова, което трябваше да стигне до властите в Републиката, в случай че самата тя не доживее да напусне Фалигор.

Остатъкът от нощта и по-голямата част от следващия ден изминаха горе-долу по същия начин и Бедоус правеше всичко възможно да помогне на шепата мъже и жени, които се чувстваха зле или се преструваха на болни. На разсъмване състоянието на ранената жена се стабилизира и докторът се оттегли в един ъгъл да поспи. Следобед отново се появи Лабу, който обясни, че преговорите продължават, и се извини, че въпреки обещанието си не е успял да осигури храна на заложниците. Той обяви още веднъж, че може да бъде от полза при преговорите само ако запази строг неутралитет, което според него означаваше да не си мръдне пръста нито за да ги освободи, нито да им създаде някакви удобства. След около час Лабу се върна, този път с двама язони и холографска камера в добавка. Операторите я насочиха към мъртвата жена, после към ранената и накрая към един мъж, който беше плакал цялата нощ и сега седеше напълно вцепенен, с празен поглед.

— Вашата прекрасна раса винаги е била известна с милосърдието си — заяви Лабу, а Бедоус преведе думите му. — Това може би е най-забележителната ви черта. Щом тези прискърбни кадри стигнат до ръководителите ви, аз съм сигурен, те ще удвоят усилията си за вашето освобождаване. — Той замълча за миг. — За съжаление кризата наложи отменянето на всички полети от и до планетата и аз съм длъжен да поискам компенсации за щетите, но за такава приказно богата раса като вашата това е дреболия и вярвам, че то няма да окаже влияние при преговорите.

После той и екипът си заминаха и оставиха заложниците да размишляват над съдбата си.

Бедоус се върна към грижите си за истинските болни — с всеки изминал час те сякаш ставаха все повече, докато най-сетне изтощена тръгна към стената, седна и се облегна назад. Миг по-късно до нея се отпусна и Маккрей, подпря гръб и затвори очи.

— Будна ли сте? — прошепна той.

— Да.

— Тази вечер.

— Получихте ли сигнала? Как?

— Не, още няма сигнал.

— Тогава откъде знаете?

— От опит — щом похитителите разберат, че не преговаряме сериозно, а само печелим време, те разделят заложниците така, че спасителната акция става невъзможна. Затова инструкциите ни са да предприемем решителни действия най-късно четиридесет и осем часа след отвличането. Те изтичат тази вечер.

— Защо ми казвате всичко това? — попита Бедоус.

— Защото цял ден гледате в мен, а повечето от нас заспаха, така че охраната наблюдаваше още по-зорко будните. Никак не ми се иска да съберат две и две.

— Не съм забелязала да съм ви гледала.

— Мисля, че и лодинитите още не са го забелязали, но искам да внимавате.

— А какво да правя, когато операцията започне?

— Нищо.

— Сигурно все с нещо ще мога да помогна. Да им отвлека вниманието или…

— Просто имайте готовност и викайте с все сила като останалите. Ако започнете да тичате насам-натам, може да ви улучат. Или в най-добрия случай ще разсеете добрите момчета не по-малко от лошите.

Тя въздъхна.

— Както кажете.

— Това е, което искам да ви кажа. Просто ми повярвайте, че си знам работата.