Майк Резник - Инферно

— За какво?

Той се озърна.

— Не сега. Почакайте, докато всички се успокоят след посещението на Лабу и стражите ослабят вниманието си.

Тя си намери работа за двайсетина минути, след което се запъти към един ъгъл, а не след дълго се появи и младежът.

— Имате ли някакво съобщение за мен? — тихо попита той.

— Не.

— Помислете си добре — настоя младежът. — Казвам се Антон Маккрей.

— Не, нямам. Защо си мислите, че трябва да ви предам нещо?

— Защото аз съм от сигурността, а вие не сте пътничка.

— От сигурността ли?

— Говорете по-тихо, моля ви.

— Колко такива като вас има тук?

— Четирима сме. Откакто миналата година канфоритите отвлякоха наш космически лайнер, във всеки полет участва и екип от службата за сигурност.

— Не си спомням да съм чувала нещо за отвличане от канфоритите.

— Измъкнахме хората си от кашата още преди онези да поставят исканията си — обясни Маккрей. — Работата е там, че по време на спасителната операция изгубихме шестдесет и трима пътници. Оттогава подготвяме антитерористични групи, които участват във всеки пътнически полет. Имаме няколко схеми на действие в извънредни обстоятелства, чиято цел е да спасим хората си с минимални загуби.

— Как тогава се озовахте в такова положение?

— Те превзеха кораба още преди да излети, а и бяха много. Ако бяхме открили стрелба, щяхме да загубим прекалено много хора.

— Какъв е тогава смисълът на тези групи за сигурност?

— Спасителната операция би трябвало вече да е започнала. И тъй като вие не сте от пътниците, аз си помислих, че може би участвате в нея или поне ни носите съобщение… Нашата работа е да предпазим пътниците, когато започне стрелбата, и да ги изведем оттук по възможно най-бързия начин, щом престрелката свърши.

— Как ще разберете коя спасителна схема да използвате?

— Ще ни дадат сигнал — стига да го забележим. Вече се уговорихме помежду си кои от лодинитите ще обезвредим самите ние.

— Въоръжени ли сте?

Той поклати глава.

— Трябваше да оставим оръжията си на кораба. Нямаше никакъв начин да ги прекараме през скенерите на космодрума.

— Тук са четиринадесет въоръжени до зъби лодинити — забеляза Сюзън. — Да не искате да кажете, че четирима невъоръжени мъже са в състояние да ги обезвредят?

— Онези, които охраняват района и следят за предотвратяване на бягствата, не влизат в сметката. Грижата ни е да се справим с шестимата или седмина, които биха се изкушили да насочат оръжията си към заложниците в мига, в който установят, че Републиката предпочита да предприеме спасителна акция, вместо да сключи сделка.

— Това ми прилича на самоубийство.

— Че е опасно, опасно е — съгласи се той, — но самоубийство е отказът на жената, която превежда, да предаде онова, което Лабу иска да чуе.

— Амин! И кога очаквате спасителната акция?

Той вдигна рамене.

— Няма как да разберем. Републиката може да нахлуе и да помете Лабу и цялата му пасмина, стига да пожелае, но това няма да спаси заложниците. Предполагам, че поне три хиляди души от армията на Лабу охраняват в този момент космодрума. Ако видят нашите да се приземяват и да стрелят, всички в тази стая със сигурност ще умрат. Ето защо спасителният отряд трябва внимателно да прецени къде да кацне, как да стигне незабелязано до космодрума и по какъв начин да избегне сблъсъка, докато това помещение не бъде обезопасено, а заложниците защитени. — Той се намръщи. — Та затова се надявах, че работите за нас. Всяка информация би могла да спаси човешки живот.

— Съжалявам, че не мога да ви помогна — каза Бедоус.

— Тогава какво, по дяволите, правите тук? Наблюдавах ви. Вие не сте сестра, по всичко личи, че не работите и за Лабу, но и заложничка не сте. Коя сте вие и какво целите?

— Някога живеех на Фалигор — отвърна тя. — Заминах си още преди Лабу да вземе властта. Пристигнах тук за погребението на свой приятел и се оказа, че може би няма да успея да си тръгна. Особено пък ако вашата спасителна операция успее. Лабу ще бъде толкова бесен, че най-вероятно ще откаже изходни визи и ще започне да избива всички хора, до които се добере.

Маккрей се усмихна.

— И сега се надявате да минете за заложничка и да се спасите заедно с останалите?

Бедоус кимна.

— Нещо такова. Или, в най-лошия случай, да предам по някого, който се връща в Републиката, какво става тук.

— Става това, че Лабу помага на приятелите си лодинити да изнудват Републиката за освобождаване на техните пленени терористи.