Майк Резник - Инферно

— Така става, когато започнеш избиването от интелектуалците и техничарите.

— Ти откъде знаеш, че е започнал с това?

— Всички диктатори го правят. Но обикновено най-напред строят пътища. Този, по който дойдох, ми се стори току-що ремонтиран, с подновена настилка.

Изведнъж Картрайт забеляза нещо да примигва от дясната му страна. Обърна се и видя, че часовникът е проработил.

— Токът дойде — обяви той и се изправи. — Сега ще включа системата за сигурност и ще направя кафе.

— Колко време нямаше ток? — попита Бедоус.

— Този път само пет-шест часа. Започват да се справят все по-добре.

Тя се приближи до холовизора.

— Дават ли поне нещо интересно?

Той поклати глава.

— По няколко часа на ден излъчват правителствени речи, някоя и друга одялана от цензурата новина и двайсетина часа рекламни предавания заедно с възхвала на Бога.

— Реклами с възхвала на Бога? — повтори учудено тя.

— Всеки бизнесмен в Ромул и Рем плаща за минута-две рекламно време да възхвалява Бога, че в милосърдието си е благословил нашия свят с президент като Лабу. Онези, които не го направят, обикновено са вън от играта след не повече от месец. — Той вдигна рамене. — Нищо не пречи да го включиш. Кой знае, може да улучим новините.

Докато Картрайт приготвяше кафето, Сюзън включи холовизора и гледа в продължение на двайсетина минути рекламите, в които неизменно се възхваляваше Господ. После екранът внезапно потъмня.

— Пак ли спря токът? — попита тя.

Картрайт поклати глава.

— Не, кафето още ври. Може би нещо в студиото не е наред.

Той наля кафето, а през това време екранът си оставаше празен. Двамата седнаха край кухненската маса и заговориха за старите си приятели и старото време. Бяха забравили напълно за холовизора, когато екранът внезапно оживя. Появи се мършав язон с мрачно изражение с лист хартия в ръце.

— Ще ви предам извънредно съобщение — заяви той с напрегнат глас. — Снощи космически лайнер, регистриран на човешката планета Бариос IV и превозващ около триста пътници, повечето хора, е бил отвлечен от група от четиринадесет лодинити.

— Каква новина може да бъде това за Фалигор? — учуди се Бедоус.

— Корабът се приземи на космодрума в Рем преди тридесет минути. Пожизненият президент Лабу любезно им съдейства да се свържат с Републиката и да предадат предложението си за размяна на заложниците срещу четири хиляди и двеста лодинити, които в момента са затворени на различни човешки планети. Досега отговор не е получен.

— Започва се — промърмори Картрайт.

Говорителят замълча за момент и се вторачи в камерата.

— Докато не се реши този проблем, космодрумът ще бъде затворен и всички пътници ще останат на Фалигор.

През първите часове на кризата Картрайт и Бедоус останаха пред холовизора, чакайки с нетърпение подробностите, които все не идваха.

Най-сетне рано вечерта друг говорител съобщи, че отговор от Републиката все още не е получен и че по един мъж и две жени е стреляно при опит за бягство. Мъжът починал, а жените били върнати при останалите заложници. За състоянието им не се знаело нищо. Пожизненият президент Лабу възнамерявал да запази пълен неутралитет и по тази причина не можел да предложи медицинска помощ, но ако някой от хората на планетата пожелаел да помогне на пострадалите…

— Артър, имаш ли аптечка в къщата? — попита Бедоус след края на бюлетина.

— Да не мислиш да ходиш на космодрума? — попита Картрайт. — Тук има хора лекари, те ще се погрижат за заложниците.

— Това е предлог да се добера дотам.

— А защо ти е притрябвало?

— Рано или късно заложниците ще бъдат освободени или спасени. По-скоро рано. Мисля, че имат всички шансове да се измъкнат от тази планета преди мен. Иска ми се някои от тях да научат какво става тук и да разнесат новините, в случай че не успея да се махна скоро. Ако се появя с аптечката, сигурно ще мога да стигна до тях.

— Но ти нямаш никакви познания в тази област! — възпротиви се Картрайт. — Никой няма да те пусне там.

— Имам докторска степен по ентомология — отвърна тя. — Пък и, между нас казано, много се съмнявам, че охраната на космодрума може да различи един вид доктор от друг. Та имаш ли?

— Какво, документ за самоличност ли? — обърка се той.

— Аптечка!

— Да. Щом така и така си тръгнала, най-добре е да те закарам дотам.

— Благодаря, Артър. Оценявам жеста ти. И все пак ми се струва, че идеята да влезеш в космодрума не е особено добра. Тук те познават и им е ясно, че не си вещ в медицината.