Майк Резник - Инферно

Тук Картрайт се намеси и настоя за равностойно разпределение на политическата власт. Боби съвсем основателно възрази, че ако Картрайт е в състояние да му посочи някой от ризалите или траджите, който да разбира повече, да речем, от селско стопанство или икономика от неговите министри на земеделието и финансите, той с готовност би ги заменил. Двамата грижливо проучиха списъка на кандидатите и в крайна сметка се споразумяха кабинетът да се състои от десетима енкоти и шестима представители на другите племена.

Това предизвика недоволство у ощетените, ала Картрайт и Боби излязоха със съвместно изявление, че в продължение на пет години правителството ще представлява цялото население на планетата, но междувременно в интерес на всички племена ще бъде да изпратят най-умните и способните си младежи в университета Тантрам в Ромул. И тъй като разпореждането излизаше не само от президента, а — което е по-важно — от хората, направляващи действията му, на местните не им оставаше нищо друго, освен да се подчинят.

Къртиците бяха следващият поред проблем, който всъщност не се оказа никакъв проблем. Повечето от тях бяха подписали договори за три или пет години и когато срокът им изтече, близо половината не пожелаха да ги подновят. Повечето обаче предпочетоха да останат на планетата и някои повикаха семействата си (които понякога достигаха до петдесет души). Отначало Картрайт се опасяваше, че издръжката им може да се окаже ненужно финансово бреме за планетата и да предизвика недоволство сред язоните, но къртиците ясно показаха, че няма да чакат други да ги хранят, нито ще съперничат на местните за черната работа. С въвеждането на парична икономика се появи неотложна нужда от дребни търговци и не след дълго позициите им на търговска класа укрепнаха. Те откриваха магазини във всички по-големи населени средища, та дори и в отдалечените райони, внасяха стоки не само от родната си планета, а и от други близки светове и в крайна сметка създадоха данъчната основа, чрез която се реализираха по-голямата част от постъпленията за общопланетното правителство. Къртиците бяха трудолюбива раса с чувство за отговорност и докато свикналите с разменните отношения язони не виждаха друг изход, освен да се наемат на работа в мините, все повече къртици се присъединяваха към събратята си в търговския сектор.

С процъфтяването на туризма и малкото останали частни ловни резервати бяха забранени и чужденците пристигаха въоръжени само с холографските си камери. Петте най-големи ловни резервата, ръководени от хора фанатици с язони за помощници, скоро започнаха да привличат част от клиентелата на Пепони и Серенгети. Настаняваха посетителите в разкошни вили, а и животинският свят на Фалигор според отзивите беше несравнимо по-богат, отолкото на която и да било друга планета в галактиката.

Боби прекарваше все повече време из другите светове под предлог, че ходатайства за нови вложения на Фалигор, макар развлеченията му значително да преобладаваха. Но както забеляза Картрайт, това можеше и да е за добро, защото принуждаваше правителството да действа и без него, а президентът още от самото начало не бе показал кой знае каква заинтересованост от работата му.

Няколко години след като напуснаха планетата, за да учат в Републиката, част от язоните се върнаха у дома. Повечето бяха енкоти, но имаше и други, а най-способен сред тях беше един вече немлад язон, който беше прибавил към племенното си име Бариоки и човешкото Уилям. Произхождаше от ризалите и за разлика от повечето си сънародници беше отишъл да учи не на някой от човешките светове, а на Канфор VI. За няколко хилядолетия канфоритите три пъти се бяха опълчвали срещу човешкото господство и в този момент стояха начело на свободна федерация на нечовешки планети, скъсали всякакви взаимоотношения с Републиката.

И докато най-голямото желание на император Боби беше Фалигор да стане пълноправен член на Републиката, Уилям Бариоки настояваше за пълна независимост. Това не означаваше да се откажат от помощта, оказвана им от Републиката, и да скъсат всички връзки с нея, но според Бариоки статутът на протекторат беше унизителен, а предимствата на пълноправното членство бяха съмнителни. Той си беше създал връзки сред канфоритите и не виждаше никакви причини да не се спазарят и с двете страни. Ако зависеше от него, щеше да остави Републиката и Канфоритската федерация да наддават за тяхната лоялност (която не беше за продан — така обясни той на народа си, но това не би трябвало да пречи на наддаването).