Майк Резник - Инферно

— Това са дребни проблеми, които могат да се решат — възрази Боби. — Предлагам да обединим усилията си и да започнем да търсим решението.

— Пак ще повторя, че ние вече ги решаваме, при това с незапомнено темпо.

— Виждате ли? — изрече Боби с усмивка. — Ние вярваме във вас, Артър. — Погледът му се насочи към другия край на поляната. — Извинете ме за момент. Току-що пристигна посланикът на Лодин ХI. Време е да вляза в ролята си на примерен домакин.

С тези думи той стана и тръгна да посрещне новия гост.

— Да… — замислено изрече Картрайт и повтори: — Да-а… Какво ще кажеш за всичко това?

— Имаш предвид намерението му да се покаже примерен домакин пред посланика на лодинитите ли? Той просто се опитва да ти покаже, че има и други възможности. Чувам, че Лодин ХI е на път да се включи в новосъздадения Съюз на световете, организиран от канфоритите.

— Не — нетърпеливо я прекъсна Картрайт. — Въпросът ми е какво мислиш за казаното от него преди това. Той знае, че ще минат десетилетия, преди да приемем Фалигор в Републиката.

— Естествено, че го знае, Артър.

— Тогава за какво е цялата работа?

— Не е ли очевидно? Той вижда, че е време да започне подготовката за членство, и си дава заявката.

— Заявката ли?

Бедоус се усмихна.

— Прекалено дълго се занимаваш с глобални проблеми и теоретични постановки. А тук имаме едно чисто практическо, прагматично положение. Ти самият го каза: преди Фалигор да се присъедини към Републиката, трябва да се създаде общопланетно правителство. В този момент енкотите са единственото племе, способно да управлява Фалигор. След десет-петнадесет години нещата може да се променят, затова той иска да създаде правителството сега.

— Сигурна ли си, че става дума за това? — намръщи се Картрайт.

— Напълно. — Тя замълча и се загледа в Боби, който омагьосваше лодинита и компанията му. — Боби не е глупак, Артър. Ако му предложиш утре да влезе в Републиката, той по всяка вероятност ще откаже. Целта му е просто да сключи най-добрата за народа му сделка.

— Кой народ, енкотите ли?

— Да, той се смята за енкот, а не за фалигорец, а неговото племе в продължение на векове е господствало над планетата. Боби иска просто да е сигурен, че ще остане на върха.

— Какво пък — обади се Картрайт замислено, — прав е. Енкотите наистина са политически най-грамотното племе на планетата… И все пак трябва да ги накараме да започнат да се възприемат като един народ, а не като двайсет-трийсет различни племена.

— Само преди десетина години те все още живееха в колиби, Артър. Помисли си колко време е било нужно на хората да преодолеят националните си различия и да започнат да се възприемат като земяни!

— Само че на нас не е имало кой да ни помогне — възрази Картрайт. — Никакъв пример, който да следваме.

— Е, ти си политикът — вдигна рамене Бедоус. — Аз съм само ентомолог.

— Мислиш, че няма да се получи, така ли?

— Не знам. Ако ми беше казал преди пет години, че ще пием коняк на организирано от язон градинско увеселение, щях да те обявя за луд. Те са необикновена раса.

Картрайт вдигна глава.

— А ето че се връща най-необикновеният от тях.

Император Боби прекоси моравата, ръкувайки се с всички наред, накрая стигна до тяхната маса.

— Е, надявам се, че се забавлявате — изрече той, докато даваше знак да му налеят още едно питие.

— Много, ваше величество — увери го Картрайт. — Тъкмо разисквахме предстоящия мач.

— Така ли? — попита Боби с усмивка, която даваше да се разбере, че не вярва нито дума. — И до какъв извод стигнахте?

— Че вашият боксьор е в по-неизгодна позиция.

— Възможно е — съгласи се Боби. — Всъщност аз никога не съм го виждал да се бие, но съм чувал, че побеждавал всеки, който се изправи насреща му.

— Досега обаче не се е изправял насреща му някой като Уичински.

— А вие съгласна ли сте с него, Сюзън?

— Аз нямам мнение.

— Аха. Значи не сте любителка на бокса.

— Никога не съм успявала да проумея защо трябва двама души да се качат на ринга и да си нанасят удари, докато единият падне в несвяст.

— Това обаче не е въпрос единствено на сила, а по-скоро на умение — отбеляза Боби. — Не винаги побеждава по-силният. Нали казват, че добрият боксьор винаги ще се справи с онзи, който само раздава удари, колкото и да са тежки. Това означава, че умът съвсем не е без значение.

— Ако приемем, че остава нещо от него след първите два удара в главата — сухо отвърна Бедоус.

Боби отметна глава назад и се засмя.