И тъй като все още имаше приятели в Комитета по картография, а Фалигор не беше картографиран напълно, Сюзън често се включваше в проучванията само заради удоволствието да зърне нови страни на тази планета, която беше избрала за свой дом. Имаше обширни равнини, гъмжащи от тревопасни, които хората наричаха гръмобици, жълти лосове, захаросани зебри, небоскоци. Имаше непроходими гори, подгизнали от дъждове, огромна вътрешна пустиня и множество планински вериги, сред които се открояваха особено внушителните Небесни хълмове, чиито върхове дремеха под снежни калпаци, а склоновете им даваха подслон на хиляди примати и птици.
На планетата живееха двадесет и седем племена и всичките обитаваха единствения същински континент. Всяко от тях се делеше на множество клонове и беше практически невъзможно който и да било човек или язон да се справи със стотиците езици и диалекти. Ала почти нямаше племе, което в един или друг момент да не е попадало под властта на маринго — измиращ народ, за който бяха настанали тежки времена и сега оцелелите наброяваха не повече от две хиляди души. Така че освен родния си диалект повечето племена използваха и някаква разновидност на езика маринго. Ситат Тантрам задължи всичките си поданици да изучават и земен език, а колегите му от другите племена, за да не останат по-назад, последваха примера му и не след дълго на планетата имаше два световни езика. Земният стана държавен език, използван при официални случаи и при общуването с чужденци от други светове, но в ежедневните си разговори язоните предпочитаха да използват маринго.
Три години по-късно във всяко село имаше сондажни кладенци, които осигуряваха вода на язоните и в най-сушавите периоди. Всички местни племена бяха възприели най-съвременните земеделски методи. За кратко време над Ромул и Рем се извисиха огромните небостъргачи на престижни хотели, а ловните концесии отстъпиха място на резерватите, целящи да привлекат повече туристи.
Фалигор бележеше толкова стремителен напредък и така пълно се вписваше в представите на хората за земен рай, че Бедоус едва ли не очакваше някакво бедствие да го връхлети изневиделица, за да накаже човека за прекомерните му амбиции. Не можеше една планета да бъде толкова съвършена, толкова спокойна и мирна, такова райско кътче. Е, вярно, имаше по едно време малък граничен спор между ризали и траджи, който прерасна във военен конфликт, но представителите на Републиката се намесиха като посредници и всичко се размина само с единадесет убити язони. По едно време сред племената от източните савани се появи и някаква особено опасна форма на кожно заболяване, наподобяващо едра шарка, но лекарите само за един месец успяха да изолират вируса, а след още три седмици беше разработена и ваксината. Джони Рамзи се върна за още две сафарита, придружен както винаги от две-три дузини репортери, и името Фалигор обиколи цялата галактика.
В последното сафари на Рамзи участваше и ситатът Тантрам, който беше тежко ранен от огромна амфибия, позната като речен убиец. Лекарите успяха да го спасят, но владетелят остана инвалид за цял живот. Това го накара да се оттегли от престола в полза на по-младия си брат, горещ поклонник на всичко земно, който прие името Робърт Август Тантрам II.
Новият ситат говореше съвършен земен език, беше получил образованието си на университетската планета Аристотел и обожаваше човешката история, бързите коли и човешките дрехи. Той построи в центъра на Ромул огромен театър и покани най-добрите драматични, оперни и балетни трупи в Републиката. Друго негово дело беше музеят, посветен на човешкото изкуство, и издателството, заело се с благородната задача да преведе на земен език устната традиция на енкотите.
Той вземаше твърде много човешки стимуланти, караше твърде много човешки коли и имаше малко глуповат вид, издокаран в официалните човешки костюми. Но император Боби, както го наричаше на подбив човешкото население, се ползваше с популярност сред поданиците си и охотно помагаше на хората да развиват неговия свят.
Новият владетел скъса напълно с някои традиции на енкотите — вече не раздаваше правосъдие в присъствието на предците си, а решаваше делата на поданиците си във внушителна бяла сграда, построена специално за целта. Отрече се от религията на народа си и на бърза ръка прие най-напред християнството, после исляма, за да се превърне в един момент в последовател на индуизма. Никотинът не влияеше по никакъв начин върху обмяната му, но независимо от това той се пристрасти към пушенето и си доставяше пури и цигари от далечния Антарес.
Читать дальше