Майк Резник - Инферно

— Вие, хората, имате невероятно чувство за хумор! Чудно ли е тогава, че толкова много ценим компанията ви?

— Нещо смешно ли казах?

— И каква скромност! — продължи Боби. — Сюзън, ако бяхте от нашето племе, щях да ви предложа да се омъжите за мене.

— Благодаря за комплимента, ваше величество, но вие вече имате шест съпруги, а при нас е приета моногамията.

— Хората май казваха в такива случаи, че на хубавото няма насита — заяви Боби и се разсмя гръмко на собственото си остроумие. Той понечи да каже още нещо, но в този миг един язон в униформа вдигна до устните си голям рог от червен бизон и го наду. При звука му събраните гости насядаха по местата си и се възцари тишина.

— Аха! — възкликна Боби. — Зрелището започва!

Пръв на пътечката между масите излезе Били Уичински и се запъти към ринга, кимайки от време на време на познатите си — не повече от четири-пет човека. Неведнъж по време на кариерата му носът и лявото му ухо бяха възстановявани посредством пластични операции, но на мястото на избитите зъби зееха дупки — явно беше решил, че няма смисъл да ги подменя, докато не се раздели със спорта. Това би трябвало да придаде на усмивката му глуповат вид, но кой знае защо впечатлението беше по-скоро зловещо. Уичински беше висок, с добре очертани мускули и гъвкава походка. В мига, в който се качи на ринга, секундантите свалиха халата му и той започна да загрява, танцувайки леко и боксирайки във въздуха, докато хората надаваха приветствени възгласи и ръкопляскаха.

Минута по-късно от съблекалнята се появи Гама Лабу, шампионът на ризалите. Беше облечен само в свободни шорти до коленете — явно не смяташе халата за задължителен. Всичко у него беше голямо — главата, вратът, раменете, гърдите, та дори и коремът. При всяка стъпка златистата му козина играеше, а малките му уши неспирно мърдаха, стараейки се мимоходом да доловят отзивите на публиката.

— Трябваше да го подложите на диета — забеляза Картрайт. — Сигурно има двайсетина килограма наднормено тегло.

— Ние очакваме от него големи неща. Велики неща!

Боби се изправи и отдаде чест. В отговор атлетът небрежно вдигна ръка и се ухили широко.

— От начина, по който отдава чест, можете да разберете, че не служи в армията на енкотите — изрече императорът, стараейки се да скрие презрението си.

— Войник ли е? — учуди се Картрайт.

— Доколкото разбрах, някакъв младши офицер.

Лабу стъпваше тежко по пътеката. Бедоус сякаш физически усещаше как земята се тресе под краката му. Мина й мисълта, че император Боби, независимо от всичките му твърдения, едва ли ще страда особено, ако шампионът на ризалите получи хубав урок пред цялата събрана публика. Тези негови чувства явно не се споделяха от останалите язони, които ревяха от възторг, докато Лабу загряваше, тътрейки тромаво крака по ринга, и раздвижваше набъбналите си мускули.

На ринга се качи човек рефер, даде на боксьорите последни наставления и изпрати всеки в ъгъла му. Уичински продължаваше да танцува и да раздава удари във въздуха и вече беше леко запотен, докато Лабу просто стоеше в ъгъла с ръце върху въжетата и се усмихваше на съплеменниците си в тълпата.

Гонгът удари и Уичински се запъти към средата на ринга, като подскачаше, нанасяше енергични удари в празното, приклякваше и се навеждаше. Лабу се приближи непохватно до него и замахна широко с дясната си ръка. Хората замряха, но бързо си отдъхнаха, когато Уичински избегна удара, хвърли се в атака и нанесе на противника си серия от шест леви и десни прави, после отскочи пъргаво извън обсега му, а в това време възгласите на хората звъняха в ушите му. Лабу изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото засегнат. Той се ухили глуповато и пристъпи тежко към противника си. Но всеки път, когато навлезеше в обсега му, Уичински се спускаше към него, нанасяше му градушка от светкавични удари и се отдръпваше, преди Лабу да успее да реагира.

— Ако ще продължават така, по-добре да спрат — обърна се Картрайт към Боби. — Вашият боксьор ще има голям късмет да нанесе и един удар за цялата вечер.

Ситатът промърмори нещо в отговор, без да отмества поглед от ринга.

Бедоус също наблюдаваше двубоя и се питаше дали сред публиката някой вижда това, което вижда тя. Независимо че Уичински удряше колкото му душа иска, Гама Лабу явно пет пари не даваше. Той продължаваше все така глуповато да се хили и да преследва съперника си не дотам грациозно, но неотстъпно, като явно не смяташе за нужно да се предпазва от тежките удари на шампиона. И въпреки наднорменото си тегло не пухтеше и не се задъхваше. „Може да не си кой знае какъв боксьор — помисли си Бедоус, докато съперниците се упътваха към ъглите си, съпроводени от радостните възгласи на хората и унилото мълчание на язоните, — ама си великолепен екземпляр!“