Майк Резник - Инферно

Единственото, в което мнението на Боби и Бариоки изцяло съвпадаше, бе, че хората напълно подценяват способността на язоните сами да ръководят делата си. Бариоки не виждаше никаква причина да позволят на хората да се месят в управлението на Фалигор. Нали в крайна сметка целта на всички, независимо дали Фалигор ще влезе в Републиката или ще остане независим, беше да се установи самоуправление, и то колкото по-скоро, толкова по-добре. Бариоки агитираше ризалите и останалите язони, убеждаваше хората, които живееха и работеха на планетата, увещаваше дори и къртиците — а най-вече се стараеше да въздейства върху император Боби.

Най-сетне Боби се съгласи да направи две публични изявления в присъствието на Бариоки, в които изрази одобрението си на идеята за незабавно въвеждане на самоуправление, последвани от разгорещените речи на амбициозния язон. След втория митинг Бедоус поиска среща с президента.

Трябваше да мине седмица, докато Боби я удостои с аудиенция, тъй като междувременно той се развличаше на близката Бета Леморис III. Най-сетне Сюзън се озова седнала срещу писалището на императора, който не изглеждаше ни най-малко уморен от всичките тези пътувания. От картините и холограмите по стените, от формата на бюрото и столовете, от килима на пода по нищо не личеше, че обитателят на кабинета не е човек.

— Колко се радвам да ви видя отново, Сюзън! — възкликна Боби и златистата му козина потрепна, когато й отправи подкупващата си усмивка. — Как върви колекционирането на насекоми?

„Политик до мозъка на костите си, не мога да ти го отрека!“ — помисли си тя с известна доза възхищение.

— Артър Картрайт ме помоли да поговоря с вас, ваше величество — изрече на глас Сюзън.

— Как е моят приятел Артър? — поинтересува се той. — Не съм го виждал от месеци.

— Напоследък е много зает. Тази година открихме още десетина миньорски планети.

— Предайте му да дойде на Фалигор да си отдъхне — предложи императорът.

— Той и така не забравя за Фалигор — отговори Бедоус. — Всъщност на това се дължи молбата му.

— Аха… — Изведнъж лицето му доби изражение по-скоро на нещастно кученце, отколкото на язон или човек. — Онези речи.

— Според него вие вдъхвате на народа си надежди, които няма да се сбъднат.

— Никога ли? — остро попита Боби.

— Поне не в близко бъдеще. Нещо повече, вие действате съвместно с един много способен политик, който демонстрира явното си нежелание да се присъедини към Републиката.

— Той е само един подстрекател на тълпите — сви рамене Боби. Този жест, съвсем нехарактерен за расата му, при него започваше от черепа и бавно надипляше златистото му руно чак до трипръстите ходила.

— Защо тогава ви трябваше да се съюзявате с него?

— Защото, макар и подстрекател, той е много популярен, а аз съм президент на цялото население.

— Той е много опасен, ваше величество.

— Моето намерение е да го привлека в правителството и да му дам официална длъжност, така че никога повече да не му чуете гласа — увери я Боби. — Но междувременно двамата с него стигнахме единодушно до мнението, че нещата вървят прекалено бавно. Не е редно да идваме при вас с шапка в ръка като просяци и да ви молим за самоуправление. Ние имахме такова още преди ти да кацнеш на нашата планета. И никога не сме се отказвали от него. Защо тогава трябва да се унижаваме, за да си го върнем?

— Не разбирам какво унизително има да образоваме народа ви, да развиваме икономиката ви, да ваксинираме децата ви и да ви показваме как да използвате най-добре природните си ресурси — заяви Бедоус.

— Не се и съмнявам, че не разбирате. Причината вероятно е в това, че никой никога не е заповядвал на вашата раса.

— Всичко, което ви посъветвахме — а ние ви даваме съвети, не заповеди, — е за доброто на Фалигор, ваше величество.

— Независимо от това ние сме недоволни, че не ни се дава възможност за самоуправление. По този въпрос двамата с Бариоки сме единодушни.

— Възможно е срокът, за който ще останете протекторат, да бъде съкратен — предположи Бедоус. — Но не и ако имате Бариоки за съюзник.

— Той е много проницателен политик.

— И малко по-умен от необходимото.

— Бариоки ви плаши, нали? — попита Боби с усмивка.

— Републиката не се плаши от нищо — отвърна Сюзън. — Но вие би трябвало да се боите от него, ваше величество.

Боби отново се изсмя.

— Та той е само един ризали!

— Знаете, че откакто той се върна от Канфоритската система, армията на ризалите се е увеличила тройно.