Майк Резник - Инферно

— Всички страни на Фалигор имат армии — изрече Боби с нежелание.

— Защо? — настоя Бедоус. — Язоните имат само седем космически кораба, четири от които са ваши. С кои планети възнамерявате да воювате?

— Нека да разсея съмненията ви, Сюзън — изрече Боби с усмивка. — Армиите ни са само за показ и за защита на териториалните граници. Колкото до армията на ризалите, тя е направо смехотворна и се командва от най-големия клоун.

— Прего Катора съвсем не е клоун — възрази Бедоус. — Възпитаник е на една от най-добрите военни академии на Делурос VIII.

— Прего Катора вече не е главнокомандващ на армията на ризалите — отвърна Боби.

— Така ли?

— Спомняте ли си боксовия мач, който организирах преди време?

— Да. — Сюзън го погледна с недоумение. — И какво?

— Спомняте ли си Гама Лабу, язона, който би вашия шампион?

— Да.

— Та същият този Лабу с тяло на самодоволен гигант и мозък на дете сега командва армията на Бариоки. — Боби отметна глава и се изсмя. — Лабу, който не умее даже да си напише името! Ако му кажете, че врагът настъпва от изток, той сигурно ще тръгне в настъпление към Небесните хълмове. Разбирате ли сега защо Бариоки не ме притеснява?

— Мисля, че имате повече причини да се притеснявате, отколкото си давате сметка, ваше величество — искрено го увери Бедоус.

— Заради Лабу ли? — недоверчиво попита той.

— У него има нещо, което плаши. Нещо чуждо и непонятно.

— А аз не ви ли се виждам чужд и непонятен? — развеселен попита Боби.

— Ние с вас сме от различни раси, но споделяме едни и същи общи принципи. Струва ми се, че у Гама Лабу има нещо, чуждо на всичко онова, което ние с вас тачим.

— Само защото го видяхте да побеждава вашия боксьор на ринга ли?

Тя поклати глава.

— Не. Просто имам такова усещане.

— Той е клоун — настоя Боби. — Един голям клоун, който разправя вицове, пие като смок и се смее най-силно от всички, когато другите се шегуват с него. Лабу стана герой само за една нощ — тогава, когато победи Били Уичински, и това без съмнение го издигна до сегашното му положение, което обаче напълно ме устройва. На практика то прави армията на ризалите негодна. Ще се възползвам максимално от подкрепата на Уилям Бариоки, ще го издигна на държавен пост, за да мога да го контролирам, ще разпусна армията му и ще поведа народа си към скорошно самоуправление.

— Струва ми се, че правите сериозна грешка, ваше величество.

Боби се изсмя.

— В деня, в който Уилям Бариоки се изплъзне от контрола ми, аз ще си подам оставката и ще се отдам на развлечения и забави.

„Надявам се да ни уведомиш, когато това се случи, за да направим разликата“ — жлъчно го апострофира на ум Бедоус, а на глас изрече:

— Не мога да наблягам прекалено върху сериозността на положението, ваше величество.

— Можете и още как. Всъщност вие вече го направихте.

— Артър Картрайт ме упълномощи да ви предам, че няма да подкрепим вашия съюз с Бариоки, нито опита да се ускори грижливо планираният срок за въвеждане на самоуправление.

— Няма начин да не ни подкрепи — заяви Боби. — Фалигор е неговият грандиозен експеримент, бляскавият образец, на който е заложил репутацията си. Какво ще кажете, ако тръгна да обикалям Републиката, оплаквайки се от тиранията на Комитета по картография, или насъскам Гама Лабу срещу шепата военни съветници хора, каквито, предполагам, си е намерил? — Боби се ухили широко. — Какво ще направи тогава Картрайт, Сюзън? Ще повика Флота, който толкова презира, за да ни усмири, както е усмирявал безброй други светове?… Артър си има график, аз също. Но на моята планета моето разписание има предимство. Мисля, че ще е най-добре да свикне с мисълта за самоуправление на Фалигор най-късно до две години.

Бедоус го наблюдаваше безмълвно, разсъждавайки над чутото.

— Хайде, Сюзън, недейте така! — подхвърли небрежно той. — Няма ли какво повече да кажете?

— Поставена съм в доста неловко положение, ваше величество. Предадох ви посланието на Артър Картрайт. Ако кажа нещо повече, това би означавало да превиша пълномощията си. — Тя се запъна. — Въпреки това много ми се иска да ви кажа някои неща.

— Ще смятам мнението ви за поверително — успокои я Боби.

Тя се замисли за миг, после въздъхна.

— Добре тогава. Вие ни хванахте натясно, ваше величество. Картрайт не би извикал Флота при никакви обстоятелства. Ако поставите въпроса за самоуправление достатъчно решително, той ще трябва да отстъпи.

— Казаното от вас ще си остане тук, в този кабинет — увери я Боби. — Никой няма да ви потърси сметка, че сте първият човек, отстъпил пред нашите искания.