Майк Резник - Инферно

До третия рунд Лабу вече се беше убедил, че противникът му не може да му направи нищо, и когато прозвуча гонгът, застана в средата на ринга, разпери широко ръце и подкани човека да удря с все сила. Уичински изглеждаше изненадан, но не се поколеба веднага да се възползва от предложението и в продължение на половин минута блъска язона с юмруци. Спря едва когато Лабу избухна в гръмогласен смях, който съплеменниците му в залата подеха на часа.

В този миг в боя настъпи обрат — сега Лабу, който още не беше нанесъл нито един удар, започна здраво да притиска Уичински. Той пристъпваше все така тромаво, с наведена глава и увиснал над шортите корем, но Бедоус започна да долавя в осанката му някаква несвойствена на хората грация. Ако човек се движеше по този начин, щеше да изглежда непохватен, но язонът, настъпващ неумолимо към съперника си, приличаше на смъртоносна машина. Той прекоси ринга, притисна човека в ъгъла и се подготви да нанесе удара, който затаилата дъх тълпа предчувстваше, че ще бъде унищожителен.

Уичински беше шампион и се отбраняваше като шампион, но огромният язон просто не обръщаше внимание на ударите му. Той стовари левия си юмрук върху главата на човека, после му нанесе съкрушителен удар в гърдите с лявата си ръка и го довърши с ляво кроше в брадата. С всеки удар виковете на язоните ставаха все по-бурни, а краката на хората омекваха. Лабу се извърна към император Боби, отправи му същия несръчен поздрав и тълпата замря. За миг Бедоус изпита усещането, че погледът на язона е насочен право в нея и Картрайт. Сетне Лабу се ухили щастливо, обърна се към противника си и стовари за последен път юмрука си върху главата му. Уичински се строполи безчувствен на брезента. Всички язони без Боби скочиха на крака като един и шумно го аплодираха. Веднага след тях наставаха и хората с Картрайт начело и заръкопляскаха одобрително, макар и не със същия ентусиазъм. Единствено няколкото къртици, които изглежда не проявяваха особен интерес към срещата, останаха седнали.

След като реферът вдигна ръката на победителя, Лабу пое подадения му микрофон, за да се обърне към публиката. Преди това обявиха, че той не говори земния език и ще използва диалекта маринго.

— Благодаря на ситата на енкотите за възможността, която ми даде — каза той с широка усмивка и Бедоус отново изпита тревожното чувство, че гледа в нея. Нещо в него я караше да се чувства неспокойна, нещо чуждо и непонятно, което не беше усещала в Боби, та дори и в Дизанко. — Много беше весело.

С тези думи той се отправи към съблекалнята.

— Е, Сюзън — подкачи я император Боби, — сега вече видя какво е боксов мач. Какво ще кажеш?

Бедоус се поколеба за момент.

— Мисля, че Гама Лабу има интересен начин да се весели — отвърна тя.

— Какво друго можеш да очакваш от един ризали? — пренебрежително сви рамене Боби и се обърна към Картрайт: — Трябваше да се хвана на бас с вас за изхода на мача, Артър.

— Това беше внушителна демонстрация на сила — отвърна Картрайт.

— Може би сме по-близко до равенството с вас, отколкото си представяхте — подметна Боби лукаво.

— Да, на боксовия ринг — съгласи се Картрайт. — Този Лабу е олицетворение на първичната сила.

— А извън боксовия ринг? — настояваше Боби. — Помислихте ли върху одевешния ни разговор?

— Мислих за някои неща.

— И какво?

— Струва ми се, че трябва да го продължим.

— Чудесно, приятелю! — Боби направи знак на един сервитьор. — Да пием още по един коняк.

— Нямам нищо против — съгласи се Картрайт и вдигна чашата си. Язонът я напълни.

— За какво да пием? — попита Боби.

— Как за какво? За Гама Лабу. Очаквам в бъдеще да чуя още много за него.

— Изобщо не се съмнявам в това — увери го император Боби.

„А аз се надявам това да не стане“ — помисли си Бедоус.

Републиката даде на Фалигор тридесет години, за да повиши производителността, икономическото си ниво и равнището на грамотността до степен да бъде поканена за равноправен член, след като се проведе необходимият плебисцит сред населението. Император Боби смяташе, че срокът е прекалено дълъг. Според Бедоус и още половин век нямаше да е достатъчен. Ала мнението на Картрайт, който беше водил преговорите с висшестоящите в правителството, бе, че ще е нужно точно толкова време, така че постановлението беше издадено.

Независимо от нетърпението на Боби все още имаше да се свърши много работа, за да се подготви Фалигор за влизането му в Републиката като свободна и независима планета. Първата неотложна стъпка беше съставянето на общопланетно правителство. Като се има предвид нивото на грамотност, едни избори щяха само да влошат положението. Затова Картрайт, следвайки съвета на екипа си, назначи с указ ситат Робърт Август Тантрам за временно изпълняващ длъжността президент на планетата. Боби използва мандата си, за да назначи в новосъздадения кабинет по един представител на траджите, ризалите и болимбо, останалите тринадесет бяха енкоти.