Анди Ремик - Спирала

Картър се олюля и се подпря на мерцедеса. Хвърли бърз поглед към Наташа — тя още лежеше неподвижно и бе извън играта. Затърси с очи браунинга, но не успя да го види през кървавата пелена пред очите си; усети топла струйка в гърлото си и изплю яркочервена храчка в снега.

Пристъпи напред и погледът му срещна очите на Самсън, Те се усмихваха.

— Добро куче. Долу.

Самсън седна, оголил зловещите си кучешки зъби…

Изрита мъжа в главата няколко пъти, докато не се убеди, че е изгубил съзнание. След това коленичи, стовари длан върху носа на убиеца и го счупи — хем си го върна, хем са подсигури двойно, че копелето няма да успее да се изправи, Целият в кръв, се запрепъва в снега към Наташа. Колкото се може по-внимателно освободи краката й от мантинелата и я обърна по гръб. Тя дишаше на пресекулки, очите й бях отворени, коженото й палто бе пропито с кръв.

— Усещаш ли пръстите си? — попита я.

— Изглеждаш, сякаш са те смлели — прегракнало каза тя и се усмихна.

— И ти не си първа красавица.

— Не мога да помръдна…

Вдигна я на ръце и се олюля, въпреки че тя почти не тежеше. Виеше му се свят от ударите на здравеняка. Наташа бе все още толкова лека, колкото я помнеше… в онези по-добри, по-щастливи времена…

Тръгна със залитане към къщата.

Очите на Натс се разтвориха широко и пръстите й се впиха в ръката му…

Езикът й се показа. Картър изруга и падна на колене сред капките кръв върху снега. Наташа не можеше да диша — куршумът бе предизвикал в организма й ответна реакция, която прецакваше централната нервна система и предизвикаше анафилатичен шок…

Трахеята й се беше затворила.

Собственото й тяло се бе превърнало в неин враг.

Тя изпадна в гърч и гръбнакът й се изви на дъга като при епилептичен припадък. Картър я прикова към земята с тежестта на собственото си тяло и зашари с пръсти през дрехите, търсеше…

Наташа се загърчи под него като при някакъв извратен полов акт. Беше силна. Невероятно силна. Картър измъкна от джоба си евтина пластмасова химикалка, с пъшкане задържа гърчещата се Наташа, затисна ръцете й под краката си, сграбчи я за късата коса и дръпна главата й назад…

Не можеше да я погледне в очите, защото знаеше, че тя вижда, усеща, чува и разбира…

Внезапно химикалката му се видя странно невинна в пръстите му. Махна капачката със зъби и я изплю в снега. Наташа посиняваше, очите й се разшириха толкова, сякаш всеки момент щяха да се пръснат…

Нанесе удара с едно-единствено бързо движение.

Долу, непосредствено над гръдната кост… в основата на гърлото й…

Проби дупка в нея…

През хранопровода…

Внезапно се чу съскането на вдишан въздух през грубата импровизирана уста. Картър измъкна химикалката, тънка струйка кръв го опръска по лицето и се смеси с неговата собствена. Гледаше Наташа в очите, неспособен да каже нито дума. Нездравата й бледност постепенно изчезна — свежият въздух започна да влиза в белите й дробове.

Очите й се затвориха. Тя примигна. Не можеше да говори.

Картър я вдигна, вече отпусната в ръцете му, и предпазливо я понесе към смачканото купе на БМВ-то, което частично препречваше входа към къщата. Промуши се покрай изкривената ламарина и изрита вратата. Покатери се по стълбите, внезапно обхванат от изтощение, внезапно нападнат от милионите болки в натъртеното си пребито тяло. Пред очите му затанцуваха звезди и по средата на стълбите му се наложи да спре. Облегна се на стената, дишаше тежко. След малко продължи. Изпита истинска гордост, когато стигна горе.

Отнесе Наташа в дневната, изтика с крак коженото канапе до камината и я сложи на него. Кръвта бе пропила дрехи те й и капеше на пода.

От контролния панел на стената се чуваше непрекъснато то пиукане на задействаните от убийците сензори. Той изключи алармите и се зарадва на внезапно настъпилата тишина.

Хвърли няколко цепеници в камината и отиде в кухнята, Свали със стон якето и блузата си. Драскотини и синини покриваха цялото му тяло, а когато погледна огледалото…

… ужасно смазана физиономия му се ухили през блестя щата кръв.

Наплиска се с гореща вода, взе нож от шкафа и се върна и дневната. Коленичи и внимателно разряза дрехите на Наташа, подгизналата от кръв копринена риза и сутиена й. Кожата й беше съвсем бледа. Видя, че за щастие е улучени само от един куршум, но въпреки това изруга и се наведе, за да огледа раната. Куршумът бе влязъл в рамото й, бе пропуснал с милиметър костта и бе излязъл отзад. Два сантиметра по-надолу и пораженията щяха да бъдат наистина сериозни … дупката бе пълна с течност, подобно на застояла дъждовна вода в малка мидена черупка.