Анди Ремик - Спирала

— Сам, разкарай се веднага оттам, мръсник такъв!

Подгони скимтящото куче. Самсън побягна през паркинга, легна сред дърветата, затърка носа си с лапи и заоблизва полепналата по муцуната му кръв. Картър намери браунинга си, провери пълнителя и състоянието на оръжието и с един парцал го избърса от кръвта и калта. Погледна лежащия в безсъзнание мъж, след което заобиколи смачкания мерцедес и отиде до гората. На мястото, където бе лежал мъжът, който бе прострелял в краката, имаше тъмночервени петна. Кървавата диря продължаваше и Картър я последва петдесетина крачки, докато не се натъкна на свития на кълбо труп. Провери го, след това го хвана за краката, замъкна го по-навътре в гората и го пусна по късия склон на едно затрупано със сняг дере.

Работеше бавно, наблюдаван от блесналите очи на Самсън. Измъкна трупа от мерцедеса, събра и останалите и също ги извлече до гората — нагласи ги в редица като в някаква зловеща сцена от роман на ужасите. Избърса в снега червените петна от ръцете си и се върна при последния мъж, който тихо стенеше. Обърна го по корем, измъкна от джоба си жица и завърза ръцете и краката му толкова стегнато, че едва не му пусна кръв. След това го замъкна до верандата, подпря го на стълбите, метна отгоре му едно палто й промърмори:

— Не искам да умреш от студ, драги.

Нощта се спускаше бързо, тежките снежинки падаха в мрака като листата на някакво огромно дърво. Картър отиде до колите и спря с ръце на кръста. Задъвка долната си устна и тя пак започна да кърви. Изруга и вдигна глава към тъмнината.

Качи се в мерцедеса и махна парчетата стъкло от кожената тапицерия. Ключовете още бяха в запалването и панелът светеше. Завъртя ключа, двигателят оживя и разтресе очуканата кола. Чу се писък — може би от ремъка на перката, — като писъка на обесена котка. Той превключи лоста на задна; трепереше от ледения вятър и снежинките, проникващи през счупеното предно стъкло. Натисна газта. Разнесе се стон на смачкана стомана, мерцедесът помъкна БМВ-то, после внезапно се освободи, като остави в снега един изкривен калник. Картър обърна очуканата кола към алеята, която водеше извън малкия му свят. Изгаси двигателя и пусна ключовете в джоба си. Предницата на колата бе напълно смазана — без фарове, без решетка, само открит и силно течащ радиатор и изкривена рама. Отиде до БМВ-то и го огледа. Двете, странични стъкла бяха счупени, а ламарините бяха надупчени от куршуми. Предницата обаче беше наред и Картър се качи и завъртя ключа. Мощният двигател изръмжа и забоботи равномерно, от двойния ауспух блъвнаха сини облачета, Той превключи на първа и изкара колата на заснежения път. БМВ-то се движеше сравнително равномерно и само отделните скърцания, тракане и по-силният шум заради разбитите стъкла показваха, че е претърпяло катастрофа. Картър обърна на поляната и върна колата до къщата, като се възхищаваше на все още мощния, макар и повреден мотор.

Спря. Централното заключване не работеше — вероятно извадено от строя от някой заблуден куршум. Прибра ключовете, качи се пак в дългия черен мерцедес и го откара дълбоко в гората, където не можеше да се види от пътя. Изкуцука обратно до верандата и загледа неуспелия убиец — беше едър, много по-едър от него, и изглеждаше доста зловещ. Кожата му бе тъмна, почти като на арабин. Очите му над гъстите черни мустаци бяха присвити от болка. Картър погледна обезобразеното му рамо, счупения нос и впитата в кожата му жица, после клекна до него.

— Кой си ти?

Устните на мъжа останаха здраво стиснати.

— За Наташа ли дойдохте, или за мен?

Мълчание. Мъжът гледаше право напред.

Юмрукът на Картър се заби в счупения нос, мъжът изрева и от устата му потекоха лиги и кръв. Главата му увисна, след което бавно се вдигна. Мъжът се изплю в лицето му и се ухили — видяха се тъмночервени венци и окървавени зъби.

— Щом така мислиш…

Картър го сграбчи за косата, викна Самсън, който душеше нещо покрай гората, и помъкна виещия и стенещ мъж нагоре по стълбите. Наложи се да спре по средата, когато кичурът коса се изплъзна от юмрука му, но го сграбчи отново и го изтегли по останалите стъпала, после го повлече по пода към кухнята. Отвори вратата на малкия килер, който бе почти празен с изключение на пералнята и сушилнята. Вътре бе тъмно и ужасно студено. Бутна мъжа по трите стъпала и затвори вратата.

Върна се при Наташа и се свлече на пода до нея. Тя дишаше дълбоко, цветът на лицето й се беше възвърнал. Самсън влезе, скочи в кошницата си в ъгъла, сви се на кълбо и почти моментално заспа.