Анди Ремик - Спирала

— Кейд, не мога да те понасям.

„О, не е така, Картър. Ти си аз. Не можеш да мразиш самия себе си“.

— Винаги съм го правил… Никога ли не си се чувствал уморен, Кейд? Уморен от убиване?

„Нали точно затова съществувам“ — мрачно отвърна Кейд.

Картър кимна и шлемът му се люшна. Огромни бавни вълни се носеха под команчито; морето изведнъж стана безкрайно, огромен свят от черна безжалостна прелест, простираща се в безкрая, приканваща го да скочи в нея и да се понесе към сладката забрава… — Камъс–5 — тихо каза Картър. Кръвта бе засъхнала по ръцете му, по лицето и дрехите. Изглеждаше като демон в приглушената светлина. — Заклехме се: че Камъс е в известен смисъл свещена земя. И в известен смисъл земя на злото .

„Там ли отиваме, братко?“

— Да.

„Знаеш ли, този тъпак Лангън е виновен за всичко. Доведе ги право при нас… Ако знаех, щях да го убия тоя кучи син със собствените си ръце; щях да му избода очите и да му се издрайфам в черепа. Само да знаех, само да знаех…“

Картър игнорира Кейд. Кейд бе като незначително бръмчене на насекомо в главата му. На Картър му се гадеше. Беше му студено. Беше самичък.

Някой ще си плати, осъзна той.

„Някой ще си плати, и то скъпо“.

■ class relay ■ qiii mainframe logon 01001010 booting… sequences initiated…

Пропадна от безкрайните си мрачни сънища в света на болката в друг свят — този на болката, наречена събуждане. Болка — чиста и бяла, стоварваща се ритмично върху слепоочията му като удари на чук. Диамантена бургия проби клепачите му и пръсна очите му. Остра като бръснач жица отряза пластове от малкия му мозък. Умът му бе смазан в желязна хватка.

Насили се да отвори очи и погледна до болка познатото му лице.

— Как я караш, приятел? — ухили се Джем. Стоеше над него, увит в дългото си кожено палто, пъхнал ръце в джобовете си, а от крайчеца на устата му висеше цигара. Косата му бе все така рошава като бодлите на таралеж, около очите му имаше тъмни кръгове, но те все така продължаваха да проблясват и в тях се четеше радост и загриженост. — Помислих, че си хвърлил топа. Приземи тая трошка и — бам, изключи се като крушка!

— Зле — въздъхна Картър, надигна се да седне и трепна. Видя браунинга вдясно от себе си, до леглото. — Дай да си дръпна, мръснико…

Джем му подаде цигарата.

— Моето е твое и твоето е мое.

Изтощеното лице на Картър се проясни, той взе цигарата, дръпна, върна я на приятеля си, после опря дулото на браунинга под брадичката на Джем. Той примигна и замръзна. После бавно се изкашля и изсумтя:

— Май си нещо изнервен.

— Да ти видя ръцете — каза Картър и Джем усети, че в думите на човека, когото наричаше свой приятел, няма майтап и съжаление. Извади другата си ръка от джоба на палтото и разпери пръсти.

— Какво ти става, Картър?

— Къде са Слейтър и Ники?

— Навън.

— Къде?

— На площадката за кацане.

— Да се поразходим. Ти водиш. И не ме принуждавай да те застрелям в гърба, Джем, ще е ужасно шибан край на едно добро дълго приятелство. За съжаление, събитията са решили да се ебават с мозъка ми. Вече не мога да се доверя на никого. Дори и на теб. Шибаните нексове са навсякъде.

— Бяхме в Белфаст заедно — каза Джем прегракнало.

— Знам. И след няколко минути или ще си казваме наздраве, или ще се възхищаваме на отвъдното. Споделих историята си с Гол, всъщност е един шибаняк, който изглеждаше точно като него, и той се опита да ме пречука.

Тръгнаха по каменните тунели. Палтото на Джем се вееше. Картър вървеше, предпазливо зад него — ясно си даваше сметка колко бърз и смъртоносен може да е приятелят му Може да имаше пиперлив език и шантав подход към жени те, но това не му пречеше да е първокласен убиец. От най-добрите.

Излязоха в мрака на нощта.

Слейтър седеше на раницата си. Ники беше извадила примус и приготвяше храна. И двамата се обърнаха към Джем и Картър…

— Кво става, Джем? — изръмжа Слейтър и скочи. Ръката му се стрелна към пистолета.

— Спокойно — отвърна Джем и му махна да седне.

Картър прибра браунинга в джоба си. Джем се обърна и потупа стария си приятел по бузата.

— Ти си проклет тъп кучи син, Картър, знаеш ли го?

— Добре де, карай ми се — каза Картър и се наведе над примуса. — Мирише вкусно.

— Пистолет ли му извади? — попита Ники.

Картър кимна.

Тя поклати глава.

— Ти си се побъркал! Той иска да ти помогне.

— Аз решавам това.

Джем приклекна до тях.

— Добре. Да се захващаме за работа, щом Картър се е убедил, че съм реален и истински. Знаеш какво се случва със Спиралата, нали?