Анди Ремик - Спирала

— Така ти се пада!

Команчито се извъртя с вой, перките му прорязаха вълните; после машината отново започна да се издига, следвана по петите от последния черен хеликоптер, чиито картечници бълваха огън и омраза, омраза, омраза…

Изкачваха се нагоре към звездите.

Вятърът виеше през дупката в стъклото.

Сълзите на Картър заблестяха на кристали върху замръзващата му кожа.

И тогава, на стотици метри над океана, команчито описа широка дъга и полетя хоризонтално. Картър намали скоростта и машината увисна във въздуха. Главата му клюмна, погледът му се заби в пода. После той вдигна очи и се загледа в мрака пред себе си. Стисна здраво зъби.

Последният черен хеликоптер се изравни с него на стотина метра.

Картър свали предпазителя на ракетата.

Очите му се присвиха.

— Ще се ебаваш с мен, а? — прошепна.

„Начукай му го, Картър, накарай го да вкуси собствената си кръв“ — прошепна Кейд като гадна инжекция призрачна същност.

— Не ми трябва помощта ти! — озъби се Картър.

Омразата бе неговият господар.

Двигателите на черния хеликоптер ревяха; Картър можеше да ги чуе дори през рева на команчито. Носът на черния хеликоптер се наклони надолу и той се понесе напред с тракаща картечница. Картър изръмжа и пришпори команчито през градушката от куршуми.

Двете бойни машини летяха една срещу друга. Картечниците ревяха, трасиращите куршуми чертаеха огнени линии. Команчито се извъртя надолу и на една страна, черният хеликоптер почти се озова над него, но не съвсем… Милиард блестящи кристали избухнаха в мига, когато бронираните перки на команчито раздраха пилотската кабина на врага и прерязаха пилота на две.

Команчито отлетя настрани, по-далеч от кървавата баня.

Капки кръв се разхвърчаха от покритите със скреж перки.

Нексът в черния хеликоптер погледна надолу, отворил невярващо уста. Тялото му се раздели на две, горната половина на торса размаха обезумяло ръце, докато падаше на пода, Черният хеликоптер се преобърна, кръвта на некса опръска вътрешността му, машината с писък полетя надолу към бездънния океан.

Прожекторите на танкера запълзяха по черните вълни.

Картър издиша. Бавно.

„Адски гадно“ — отбеляза Кейд.

— Начукай си го.

„По-кротко де…“

С малко по-спокойно темпо команчито се сниши, почти докосна тъмните вълни и полетя като куршум над океанската пустош.

Хеликоптерът летеше над океана.

Картър хвърли поглед към трупа, върху който едва ли не бе седнал. Неприятна близост — Лангън бе все още топъл, можеше да усети топлината през дрехите си. Опита се да не мисли за липсващото лице, за кръвта и мозъка, полепнали по задната част на кабината. От миризмата му се доповръща — не я бе усетил в разгара на битката. Но сега я усещаше. Много силно.

„По-добре сам, приятел. Знаеш, че тя беше враг. Знаеше, че беше от лошите“.

— Остави ме на мира, Кейд. Мога и без тъпотиите ти.

„Ти се нуждаеш от мен, приятелю“.

— Изобщо не съм ти приятел, приятелю .

„Ама че си докачлив“.

Облиза устни и поведе команчито ниско над водата, без определена посока, просто подтикван от нуждата да лети, да избяга, да се махне възможно по-далеч от нексовете, от ужаса, от смъртта …

А сега какво? — помисли си. Въздъхна. Уморен съм, толкова съм уморен. Уморен от всичко…

„И така, трябва да помислим. Да съставим план. Обади се на Джем. Той може да ти помогне, Картър. Може да те изкара от тази шибана пуберска меланхолия — ха, и то само заради смъртта на оная кучка. Трябва отново да станеш силен, Картър, Джем ще ти помогне!“

Извади ЕКуба. Тъмният визьор на приличащия на насекомо шлем се насочи към сините цифри. Картър прелисти списъка, натисна декодиращия код на Джем и зачака. ЕКубът завибрира в ръката му.

— Картър?

— Джем… положението е кофти!

— Картър… помниш ли нашето мото?

Да?

— Помни го!

ЕКубът се изключи.

Картър мрачно се усмихна. „Помни Камъс“.

Замисли се.

Камъс–5.

Душата му потрепери.

Задъвка устната си.

— Мамка му, пуши ми се.

Наташа.

Спомни си красивото й лице.

Не, каза някаква малка част от душата му.

Но той знаеше. Дълбоко в себе си знаеше. Бяха я пипнали. Нямаше начин за спасяване. Абсолютно никакъв начин.

„Сега не е време за тръшкане и умиране“ — озъби му се Кейд.

— И защо не? — кротко попита Картър.

„Защото си по-силен от това. Защото можем да се справим с цялата тази история. Трябва ни само време и малко братска солидарност — разбери бе, сега, след като тая кучка си отиде, можем да работим заедно. Отново можем да сме силни“.