Анди Ремик - Спирала

Наташа вече се качваше в кабината и гледаше през рамо нападащите нексове. Картър сграбчи Джесика и я бутна към команчито…

Сложи нов пълнител и се прицели в едно тъмно маскирано лице. Браунингът в ръката му излая и нексът се строполи в краката на друг некс.

Бяха стотици …

Много, много повече, отколкото в Африка…

Вече бяха навсякъде около него. Като насекоми — тъмни и смъртоносни. Сякаш по неизречена команда оръжията им се вдигнаха и дулата се обърнаха към групата…

— Мамка му…

Картър хвърли една ГВН и нексовете се разхвърчаха във всички посоки, крайници се откъсваха от телата, плисна кръв…

Какво са те, по дяволите? — изкрещя мозъкът му.

— Качвайте се, бързо! — викна Картър и стреля още няколко пъти с браунинга — тъмния приятел в ръката му, продължението на собственото му тяло.

Насочилите оръжия нексове все още не стреляха. Погледът на Картър се стрелна към Наташа…

Джесика стигна до дръжките на кабината…

Чу се втори далечен пукот.

Картър усети горещия полъх край лицето си и се обърна да блъсне Джесика нагоре, но тя внезапно се свлече и обви ръце около врата му. Буквално падна отгоре му. Широко отворените й, объркани и невинни очи срещнаха потресения му поглед, ръцете й се отпуснаха. Той я сграбчи, съвсем забравил за браунинга, хвана я през кръста, задържа внезапно натежалото й тяло и се загледа в дълбоките й интелигентни и уплашени очи…

Очи, в които се четяха милиони въпроси…

Защо ?

Защо аз ?

Защо сега ?

Какво става ?

Какво се случва с мен ?

Отвори уста да проговори, да го попита. Червена струя бликна от устата й, потече по тъмната й блуза и изцапа якето на Картър. Главата й клюмна. Къдриците й се напоиха с кръв. Опита се отново да проговори, но от устата й бликна още кръв като гъста червена река, и потече по бузата й, в очите й, в ушите й. Въздъхна и от устата й заизлизаха кървавочервени балончета…

И в следващия миг бе мъртва.

— Бързо! — изкрещя Наташа.

Погледът му се вдигна към разкривеното й от паника лице, широко отворените очи и облизващия сухите й от ужас устни език.

— Картър! Те…

Извъртя се. Нексовете бяха само на няколко крачки от него, тичаха с протегнати напред ръце, искаха да го обкръжат, да го съборят. Чу се гърмеж, браунингът изрита в юмрука му и се вдигна, за да запрати втори куршум в лицето на най-близкия некс…

Ръце в ръкавици се протягаха да го хванат, докато сграбчваше дръжките на кабината, но кубинките му ги изритаха с тежко хрущене. Той се вкопчи в долната дръжка и се набра нагоре. Наташа беше точно над него… внезапно отлетя от фюзелажа — рязко се килна, кръв бликна от тялото й и то се завъртя от ударите на куршумите. Картър не можеше да разбере какво става — изстрелите бяха като фонов шум. Той протегна ръка, пръстите му докоснаха пръстите на Наташа, но не беше достатъчно бърз, не успя да я хване и тя падна долу в тълпата нексове, те покриха тялото й като мравки и тя изчезна от погледа му…

— Не — тихо каза Картър.

Главата му рязко се вдигна от оплисканите с кръв ръце. Погледът му бе изпълнен с ледена смърт, устните му се превърнаха в тънка линия, лицето му бе студено сребро на фона на нощта.

И тогава осъзна.

Осъзна ужасната истина.

Беше самичък .

Браунингът зарита в окървавената му ръка. Движенията му бяха чисто механични, тялото му се задвижваше от адреналина и рефлексите. Автоматичен откос начерта линия във фюзелажа. Браунингът изрита отново — сега той бе единственият приятел на Картър, единственият му истински приятел, единственият другар, който му бе останал.

Куршумът улучи некса между очите.

Картър изгледа студено как светлината в тях помръкна и нексът умря.

Още ръце се протегнаха към него.

Изрита ги, браунингът също продължаваше да рита, сърцето му бе студено и лишено от емоции. Мозъкът му машинално отбеляза, че пълнителят е свършил. Скочи в кабината и я затвори. Ръката му сграбчи лоста за управление. Перките се завъртяха по-бързо и двата двигателя изреваха. Картър заключи вратата. Гледаше как нексовете се мятат като сиви пчели около команчито…

Наташа бе изчезнала някъде под него.

Стисна лоста за управление. Команчито се разтресе, вдигна се с рев, наведе нос и се понесе над паркинга. Многоцевната картечница оживя и запя убийствената си песен, правеше на каша нексове, трева и дървета. Картър гледаше студено и безучастно как крайници и вътрешни органи хвърчат разкъсани от ужасната мощ на бойната машина.