Анди Ремик - Спирала

Ники го погледна в очите. Нахалната му усмивка изчезна, когато видя сериозното й лице.

— Винаги си бил безочлив тъпанар, Джем. Но на мен винаги ми е харесвало да работя с теб. Имам чувството… не зная… Имам ужасно лошо предчувствие за онова, с което сме се захванали.

— Война е — тихо каза той. — Дюрел и Фойхтер ни я натресоха. Опитаха се да ни изтребят. Време е да им начукаме по един куршум в задника.

— Да. Но… не всички ще се върнат.

Ники облиза устни, после внезапно се надигна и го целуна в устата. Похотта заля тялото му с настървение, което отдавна бе забравил.

Ники се отдръпна.

Джем се взираше в прекрасните й очи.

— Тази нощ ще имам нужда от компания — хрипкаво каза тя.

Джем кимна. Бе изгубил дар слово. Тя стана и го поведе за ръка.

Първите филизи на утрото плъзваха над планините. Джем стана от сламеника, замаян и щастлив. Завивките се смъкнаха, разкриха бронзовата кожа на Ники и към него надникна една заоблена гърда. Джем разтърка очи и наболата си брада, запали цигара и се запрепъва по боксерки и чорапи по ветровития каменен коридор.

Отвън долиташе шум. Той закри очи с ръка и с цигара в уста излезе на площадката срещу изгряващото слънце…

И се озова насред същински кошер.

Най-малко сто хеликоптера изпълваха площадката със страховитите си метални туловища. Двигателите на някои ревяха и перките им със съскане разсичаха въздуха, мъже и жени стояха до тях, проверяваха двигателите или зареждаха гориво. Други просто стояха и чакаха под лъчите на изгряващото слънце.

Челюстта му увисна.

Видя Фегс, Боб Боб, Джоунс 5 и Руснака — оправяха хеликоптерите си, с изцапани с машинно масло ръце. Блиц и дребната сексапилна убийца от Чехия Ана-Мария влачеха туби с гориво, за да заредят ръждясващите си жребци. Картър седеше наблизо, опрял брадичка на ръцете си и с цигара в уста, а Свещеника стоеше над него, пръскаше слюнки и цитираше нещо от кожената си Библия — в очите му гореше дива омраза. Погледът на Джем се плъзна по десетки мъже и жени, с които се бе обучавал и сражавал рамо до рамо. Някои беше обучавал лично. Стотици приятели от ударните групи се бяха събрали тук за първи път. За единствен път. За последен път.

Изпълни се с гордост.

Изду гърди и направи крачка напред. Някои от стоящите наблизо вдигаха очи и се усмихваха или му махваха с ръка. Сила изпълни цялото му същество и удави отчаянието.

— Моля за вашето внимание, ако обичате! — извика той.

Всички спряха работата си и бавно се обърнаха към него. Джем — не му пукаше, че е по бельо — хвърли поглед към Свещеника и той му намигна и вдигна палец.

Дръпна от цигарата си и избоботи през облак дим:

— Виждам всички вас тук, пред мен… и това ме изпълва с гордост. Изпълва ме с любов. Изпълва ме със сила. Днес ще се изправим срещу могъщ враг, срещу един шибаняк, когото трябва да размажем, за да направим света по-добър. Шибаняк, когото трябва да убием. Говоря за терористите, които се опитаха да унищожат Спиралата отвътре. За хората, които се помъчиха да избият всички нас през последните няколко месеца. Предателите на каузата на Спиралата. Онези, които предадоха не само организацията, но и своите приятели .

Чуха се отделни ръкопляскания.

С блеснали очи Джем огледа събралата се тълпа. Кимна на Дъблин, Сара и Леге. Сара му махна с пистолета си, тъмните й очи блеснаха с любов и на лицето му цъфна усмивка. Бяха изживели прекрасни моменти заедно. Погледът му се спря върху Юпитер, Монгрел, Банкс, Кавана и Балар. Всички бяха на линия, всички бяха заредили оръжията, всички бяха готови да тръгнат срещу злото, което се опитваше да го начука на целия свят.

Джем се усмихна.

— Онзи процесор, така нареченият който е в ръцете на враговете — той ги прикрива, крие мобилната им база, техния кораб , докато не бъдат готови да овладеят военните машини на всички страни. А това ще се случи скоро. Много скоро. След това врагът ще стане неудържим… Ударна група 16 успя да ги открие, докато претърсваше Арктика… — разнесоха се овации — и сега ние сме единствените, които можем да променим нещата. Оставени сме сами на себе си… но ще победим. — Той хвърли фаса на земята. — Ще ги съкрушим. Ще завърша инструкциите за действие след тридесет минути. Народе, готви се за тръгване след час. Ще трябва да поизтрепем малко ненормалници.

Картър крачеше бавно сред групите между грамадните СН–47, покрай Бел UH–1N Ирокез — прочутия Хюи — и един Сикорски НН–3 от 1967 г., който бе по-зле и от развалина. Сто хеликоптера. Много имаха импровизирани оръдия и тежки картечници, монтирани към бордовете, а лентите с мунициите висяха в намерени отнякъде пластмасови щайги. В много от машините забеляза експлозиви, закрепени с тиксо, гранати и противопехотни мини, разглобени и закърпени заедно в самоделни бомби. Изпълни го гордост. Разбираше идеално как се чувства Джем — никога не бе виждал такова стълпотворение на ударни групи. И това бяха оцелелите: най-яките измежду яките, мъжете и жените, които бяха отбили атаките на нексовете и бяха унищожили стотици от тях.