Анди Ремик - Спирала

Облиза сухите си устни. Леглото бе толкова удобно, че й се искаше да се разплаче от благодарност. Ох, да се свие на кълбо и да спи милион години. Да се свие и да забрави …

Образите прелитаха в ума й.

Нексове.

Нексове с автомати.

Фойхтер: наблюдава как товарят безжизнените тела в камионите.

Процесорът, който й говореше по терминала. Предупреждението.

Наистина ли бе QIII? Или някой гениален хакер? Или пък бе предупредена от някой от Спирала_Q А може би бавно, но съвсем сигурно полудяваше?

Разтърка очи. Възможностите бяха много…

Да, биха могли да я предупредят. Спиралата би могла да я предупреди — това беше възможно… малко вероятно, но възможно… Но защо точно нея? Защо само нея? А другите? Адамс и Йохансен? Скелтър? Ралф?

Пак затвори очи. Представи си Фойхтер и изпита задоволство, че е загинал в експлозията.

Когато Наташа излезе от банята, увита в хавлия, с измита коса и обзета от заслужено чувство на екстаз, Джесика тихо похъркваше в прегръдките на дълбокия и така желан сън.

Картър се върна по обед — Джесика и Наташа тъкмо бяха седнали над порциите чийзбъргър и пържени картофки. Носеше няколко торби и изглеждаше много изтощен, но щастлив.

— Къде беше?

— На пазар.

— С какво?

— Имам щедри приятели. А сега, фатални дами, имам няколко подаръка за вас, но спешно трябва да посетя тоалетната. Някакви възражения? Мисля, че не… И вземете да ми поръчате същото. Гладен съм като вълк.

Сарказмът в гласа му бе болезнен.

— Изглеждаш доста весел — отбеляза Наташа. Картър й намигна.

— Знаеш, че винаги крия изненади в ръкава си.

Стоеше под душа и горещата вода отмиваше от тялото му потта, пясъка, кръвта и маслото. Опря длани в стената и остави няколко дълги прекрасни минути водата да се стича по тила му. Наслаждаваше се на чистотата, която пълзеше по него и през него…

И, сякаш за да се подсили усещането, умът му също бе чист.

Идеално чист.

Без отровата на присъствието, на рака, на тумора. На тумора Кейд…

Докато се бършеше, гледаше десетте метални топчета, наредени около канала на мивката. Десет напълно функциониращи, напълно заредени и изключително опасни ГВН — гранати под високо налягане. Нямаха традиционен експлозивен заряд, а използваха химическа смес, която създаваше огромно налягане и почти безшумна експлозия. Бяха готови за употреба. И злоупотреба.

Излезе от банята, като търкаше гладкото си и порозовяло избръснато лице. Наташа и Джесика пробваха новите дрехи, които им бе купил. Прости панталони, блузи и обувки с нисък ток.

— Много функционално — отбеляза Наташа.

— Няма да спечелим нито едно модно ревю. — Джесика се прозя.

— Е, не сме дошли на купон — каза Картър, грабна чийзбъргъра си, отхапа голям залък и изсипа другата торба на леглото:

— А стига бе! — възкликна Наташа.

— Дами, задействайте се, ако обичате.

— Откъде взе всичко това?

— Май си забравила — отвърна Картър. — Навремето бях служител на Спиралата. Работих в ударните групи седем години. Зная къде се намират повечето от хранилищата по целия свят, а пък тук имам неколцина познати.

— Не мога да се оправя с това — обади се Джесика. Лицето й бе пребледняло при вида на патроните и пълнителите. Вдигна очи към Картър. — Не съм войник, програмист съм. Не съм боец, не ставам за воин.

Картър й се усмихна, кимна и също се прозя.

— Права си. Ти изигра своята роля. И сега най-доброто, което можеш да направиш, е да ми предадеш плановете на QIII… Ще се погрижа някой да изяде хубав пердах заради случилото се в Саудитска Арабия.

— Мислиш ли, че Гол наистина може да ни помогне?

— Ако срещата е истинска — да. Ако е капан… — Картър сви рамене. — Значи разбираме се така: отивам сам и ако не е капан, се срещам с Гол, след което ви го водя. Така няма да сте на пангара. А просто ще чакате.

Наташа поклати глава.

— Не мога да те пусна да идеш сам.

— Налага се — каза Картър. — Само си помисли. Нали не очакваш да оставя Джесика в такова опасно положение? Ти би ли го направила? Натс, нали знаеш — наистина знаеш , мамка му, — че работя най-добре сам. Ако наистина е баща ти, ако е жив, тогава хубаво, значи сме на път да възстановим QIII и да осуетим плановете на Фойхтер и Дюрел. Ако е пленен, ще направя всичко по силите си да го спася и да го измъкна жив… след което можем да продължим с откриването на Дюрел.

Наташа въздъхна.

— Добре. Прав си. Кога е срещата?

— След два часа. Само трябва да се погрижа за още някои неща.