Анди Ремик - Спирала

— Май си права — каза Картър.

— Може би именно затова дръпнаха шалтера на щабквартирата в Руб ал’Хали — обади се Джесика.

— Не. Унищожаването на собствените й бази не е в стила на Спиралата. Тя щеше да ги демонтира, а не да ги прати по дяволите — каза Картър. — Сигурен съм обаче, че когато се срещнем с Гол, той ще разполага с отговорите.

Команчито се носеше над планините. Зави на изток, към северния ъгъл на Иран, след това продължи към Китай, Монголия, северния връх на Япония и Тихия океан… и, разбира се, към Западния бряг на Съединените американски щати…

И към разрухата в един град, съвсем наскоро разкъсан от джобно ядрено устройство.

Команчито се носеше в небето като тихо бръмчащ ястреб, като хищник — тих, мълчалив, смъртоносен. Прелетя ниско над вълните и кацна сред пясъчна вихрушка. Остана на земята точно четири минути…

— Продължавам на юг към Мексико — там има един-два нелегални склада, където да заредя. — Лангън се изплю, за да прочисти устата си от праха, и разтърка уморените си очи.

Картър кимна.

— Ако ми трябваш, ако нещата станат много напечени, ще те намеря с ЕКуба. Врагът сигурно ще засече сигнала, но майната му, така или иначе ще ми диша във врата, ако се стигне до това.

Лангън кимна уморено.

— Само гледай да ми оставиш достатъчно време да поспя, преди да ме караш да се спускам от небесата да те спасявам. Разбра ли ме?

— Естествено.

— Картър, ама наистина си много гаден. — Лангън се ухили.

— Старая се. — Картър го почука по шлема и изчезна в сумрака.

Лангън затвори кабината; след секунди перките се завъртяха и команчито се издигна във въздуха, описа полукръг ниско над земята и отново се насочи към океана.

Нощта бе гореща и влажна. Оттатък залива се чуваше далечен шум от някакво парти, последваха няколко изстрела и писъци. Вълните залюляха пълна с трупове яхта-дискотека, осветена от прожектора на военния кораб, който току-що я беше направил на решето с картечниците си.

В три след полунощ широките магистрали бяха притихнали. Гумите на колата — Корвет VI2 — тихо съскаха. Мощният двигател почти не се чуваше. Наташа се наведе в тапицираното някога купе и се загледа над спокойните тъмни води на плажа.

— Винаги съм си мечтала да видя Калифорния.

— Не сме дошли на почивка — напомни й Картър.

След ядрения взрив Лос Анжелис бе поливан няколко седмици от въздуха с намаляващи радиацията химикали — пестицид, благодарение на който градът по принцип оцеля, но който не можеше да направи нищо за хилядите магазини, домове и обществени сгради, които бяха погълнати от огненото море. Лос Анжелис се възстановяваше, но все така непрекъснато на ръба на анархията. Полицията и военните просто не можеха да се справят със задачата да помагат на милионите, обречени на мизерия и радиационно отравяне.

Утрото наближаваше. Картър отби при един крайпътен мотел. Плати за стая и се върна с ключовете. Помещението бе семпло и чисто. Картър се загледа към банята и въздъхна.

— Душ. Бръснене. И… нормална тоалетна. Рай, Валхала. Шибано блаженство .

Наташа се промъкна покрай него и заяви:

— Аз съм първа!

И затръшна вратата пред носа му.

Картър само се ухили на Джесика.

Тя се просна на широкото легло. Косата й се разпиля на ветрило зад нея. Мръсната й парцалива пижама по никакъв начин не можеше да намали естествената й красота.

— Веднага се връщам — внезапно каза Картър и тръгна към вратата.

— Нали каза, че искаш да се окъпеш и да се избръснеш?

— После. Трябва да свърша някои работи. Нали ви казах, имам някои приятели тук.

— Картър?

— Да?

— Ще ми намериш ли някакви дрехи? Изнесох се от Руб ал’Хали на пожар.

— Ще видя какво мога да направя.

Затвори вратата и след миг корветът потегли в огромен облак смърдящи газове.

Джесика лежеше. Изтощението си казваше думата. Придърпа раницата и погледът й падна върху покритите й с мръсотия ръце и черни нокти. Усмихна се. Навремето това никога не би се случило — мръсотията бе нещо невъзможно . Но сега нещата се бяха променили.

Извади плановете на QIII и се загледа в сребърния диск.

— Дано да си заслужаваш неприятностите — промърмори и отпусна глава върху възглавниците. Сториха й се меки и луксозни — пълна противоположност на последния ден…

Господи, само толкова време ли беше минало?

От Спирала_Q?

От Фойхтер и нексовете?

От убийствата…

Потрепери, затвори очи и за първи път от дни успя да се отпусне.