Джед Рубенфелд - Тълкуване на убийството

— Снощи сънувах Рим — отвърна Фройд.

Чакахме го на тръни — поне аз — да продължи.

Фройд дръпна от пурата си.

— Разхождах се, бях сам — продължи той. — Току-що се бе стъмнило, като сега. Стигнах до витрина с кутия за бижута. Тя, разбира се, символизира жена. След това се огледах засрамен — бях се озовал в квартал, пълен с бардаци.

Последва спор дали учението на Фройд проповядва противопоставяне на конвенционалния сексуален морал. Според Юнг беше точно така; той твърдеше, че който не е усетил този уклон, значи не е разбрал Фройд. Целият смисъл на психоанализата, каза той, е, че обществените табута са плод на невежество и не са здравословни. Веднъж проумели откритията на Фройд, хората биха се подчинявали на морала на цивилизацията само от страх.

Брил и Ференци му се противопоставиха бурно. Психоанализата изисквала от човека да е наясно с истинските си сексуални желания, а не да бъде техен роб.

— Когато пациент ни разкаже свой сън — каза Брил, — ние го тълкуваме. Не го подтикваме да задоволи желанията, които подсъзнателно изразява. Поне аз не го правя. А ти, Юнг?

Забелязах, че Брил и Ференци поглеждат скришом Фройд, докато обясняват идеите му — с надеждата да получат одобрение. Юнг обаче не го правеше. Той или беше напълно сигурен в позицията си, или се преструваше, че е така. Що се отнася до Фройд, той не вземаше ничия страна и с очевидно задоволство следеше разгръщането на дискусията.

— Някои сънища не се нуждаят от тълкуване — каза Юнг, — а изискват действие. Замислете се над снощния сън на хер Фройд за проститутките. Значението му не подлежи на съмнение: потиснато либидо, стимулирано от предчувствието за пристигането в Новия свят. Няма какво да обсъждаме на такъв сън. — И тук Юнг се обърна към Фройд. — Защо да не опитаме нещо в тази посока? В Америка сме, можем да правим каквото си поискаме.

Фройд се обади за първи път.

— Аз съм женен мъж, Юнг.

— Аз също — отвърна Юнг.

Фройд повдигна вежда, но не отговори. Уведомих компанията, че е време да се качваме на влака. Фройд хвърли последен поглед над парапета. В лицата ни духаше остър вятър. Докато се взирахме в светлините на Манхатън, той се усмихна.

— Само ако знаят какво им носим.

През 1909 година в Ню Йорк все по-популярно ставаше едно устройство, което улесняваше общуването и което щеше завинаги да промени природата на човешките комуникации: телефонът. В осем часа в понеделник сутринта на 30-и август управителят на „Балморал“ вдигна седефената слушалка от месинговата й поставка и се обади с тих припрян глас на собственика на сградата.

Г-н Джордж Бануел прие обаждането шестнайсет етажа по-нагоре от телефона в големия апартамент в Травертиновото 3 3 Травертин — вид минерал, седиментна скала на карбонатни минерали. Използва се за облицовка на стени. — Б.пр. крило, който беше запазил за себе си. Информираха го, че г-ца Ривърфорд от Алабастровото крило е намерена мъртва в стаята си. Станала е жертва на убийство, а вероятно и на нещо много по-жестоко. Открила я камериерка.

Бануел не отговори веднага. От другата страна на линията настъпи толкова дълго мълчание, че управителят най-накрая попита:

— Там ли сте, сър?

Бануел отвърна с дрезгав глас:

— Изведи всички. Заключи вратата. Никой да не влиза. И кажи на хората си да си затварят устите, ако не искат мястото им да изстине. — След това се обади на кмета на Ню Йорк, негов стар приятел. В края на разговора Бануел каза: — Не мога да си позволя да пусна полицаи в сградата, Макклелън. Без униформени. Сам ще съобщя на семейството. Учил съм заедно с Ривърфорд. Точно така, бащата, горкото копеле.

— Г-жо Невил — повика кметът секретарката си, щом затвори, — намерете ми Хугел, веднага!

Чарлз Хугел беше главен патоанатом на Ню Йорк. Негово задължение беше да се погрижи за трупа при всяко подозрение в убийство. Г-жа Невил уведоми кмета, че г-н Хугел вече е в кметската приемна.

Макклелън затвори очи и кимна, след това каза:

— Отлично. Прати ми го.

Вратата едвам се бе затворила зад него, когато Хугел се впусна в гневна тирада за условията в градската морга. Кметът, който бе чувал и друг път оплакванията му, го прекъсна. Разказа му за ситуацията в „Балморал“ и му нареди да тръгне с необозначена кола към жилищната част на града. Обитателите на сградата не трябва изобщо да усетят полицейското присъствие. По-късно ще прати на Хугел и детектив.

— Защо аз? — попита патоанатомът. — О’Ханлон от моя отдел може да свърши тази работа.