Джед Рубенфелд - Тълкуване на убийството

— Какво? — възкликна Фройд. — Ти не се ли определяш като психоаналитик, Ейбрахам?

— Не се определям като американец — отвърна Брил. — Аз съм един от онези американци с „тиренца“ на г-н Рузвелт, за които според него няма място в тази страна.

Фройд се обърна към мене.

— Винаги се радвам — каза на отличен английски — да се запозная с член на малкото ни движение, особено пък тук, в Америка, за която имам такива надежди.

Помоли ме да благодаря на ректора Хол за честта, която му бе оказал „Кларк“.

— Честта е наша, сър — отвърнах. — Но се боя, че едва ли бих могъл да се нарека психоаналитик.

— Не ставай глупак — каза Брил. — Разбира се, че си. — След това ме представи на двамата придружители на Фройд. — Янгър, запознай се с прочутия Шандор Ференци от Будапеща, чието име из цяла Европа е синоним на умствено разстройство. А това е още по-прочутият Карл Юнг от Цюрих, чиято „Дименция“ един ден ще стане известна по целия цивилизован свят.

— За мен е радост да се запознаем — каза Ференци със силен унгарски акцент. — Изключителна радост. Но моля ви, не обръщайте внимание на Брил. Никой не му обръща, уверявам ви.

Ференци бе добронамерен русоляв мъж, наближаващ 40-е, облечен в екстравагантен бял костюм. Беше ясно, че с Брил са истински приятели. Физически представляваха приятен контраст. Брил беше един от най-ниските хора, които познавах, с приближени очи и широка глава с плоско теме. Ференци не беше висок, но имаше дълги ръце, дълги пръсти, дълги уши и оредяваща на челото коса, което още повече удължаваше лицето му.

Харесах веднага Ференци, но никога преди това не бях стискал ръка, която не оказваше никаква съпротива, по-отпусната от парче месо в месарницата. Беше смущаващо: той извика лекичко и отдръпна пръстите си, сякаш ги бях премазал. Засипах го с извинения, но той продължаваше да настоява, че се радва, задето може „веднага да започне да изучава американските нрави“, забележка, на която можех само да кимна учтиво в знак на съгласие.

Юнг, на вид около трийсет и пет годишен, ми направи съвсем различно впечатление. Беше над метър и осемдесет висок, сериозен, със сини очи, тъмна коса, орлов нос, тънък като молив мустак и огромно чело — помислих, че навярно е твърде привлекателен за жените, макар че му липсваше елегантният маниер на Фройд. Ръката му беше твърда и студена като стомана. Стоеше изправен като стълб, приличаше на лейтенант от швейцарската гвардия, ако изключим малките му академични кръгли очилца. Привързаността, която Брил демонстрираше към Фройд и Ференци, никаква я нямаше, когато стисна ръката на Юнг.

— Как мина пътуването ви, господа? — попита Брил. Не можехме да тръгнем, трябваше да изчакаме да вземем куфарите на гостите. — Надявам се, че не е било твърде изморително?

— Страхотно — отвърна Фройд. — Няма да повярваш, но видях един стюард да чете „Психопатология на ежедневието“.

— Не! — възкликна Брил. — Сигурно Ференци го е подучил.

— Да го подуча? — извика Ференци. — Никога не бих…

Фройд не обърна внимание на коментара на Брил.

— Бих могъл да го определя като най-удовлетворителния миг в професионалния си живот, който обаче не му оказва кой знае какво благоприятно влияние. Получаваме признание, приятели, бавно, но сигурно.

— Дълго ли пътувахте през океана? — попитах като пълен идиот.

— Седмица — отвърна Фройд. — Която прекарахме по възможно най-продуктивния начин: анализирахме си един на друг сънищата.

— Боже мили! — каза Брил. — Ще ми се да бях с вас. И какви, по дяволите, бяха резултатите?

— Е, нали знаеш — намеси се пак Ференци. — Анализата е като да те събличат на публично място. След като преодолееш първоначалното унижение, е доста освежаваща.

— И аз това казвам на пациентите си — заяви Брил. — Особено на жените. А ти, Юнг? И на тебе ли унижението ти се отрази освежаващо?

Юнг стърчеше почти една глава над Брил. Погледна го отвисоко, сякаш беше опитна лабораторна мишка.

— Не е много точно да се каже — отвърна той, — че сме се анализирали един друг.

— Вярно е — потвърди Ференци. — По-скоро Фройд ни анализираше, а ние с Юнг кръстосвахме своите тълкувателни мечове.

— Какво? — учуди се Брил. — Да не би да казваш, че никой не се е осмелил да анализира Учителя?

— Никой не получи позволение — уточни Юнг, без да показва каквато и да е емоция.

— Да, да — каза Фройд с многозначителна усмивка. — Но вие ме анализирате до смърт веднага щом ми видите гърба, нали, Ейбрахам?