Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Ibrahim-ibn-Yakub , цитиран от Златарски . Известието на Ибрахим-ибн-Якуб за българите, с 67—75.

Според Лъв Дякон той починал от пристъп на епилепсия ( Leo Diaconus , p. 78).

Theophanes Continuatus , p. 422. Доказателство за влиянието на царицата е това, че едва след смъртта й Петър попаднал под въздействието на военната групировка.

Theophanes Continuants , p. 419. Това е станало след големите мразове на 928–929 г.

Ibid., p. 420.

През 926 г., преди подписването на мира, а един италиански пратеник, който пътувал за Константинопол, се натъкнал на славянски разбойници на границата край Солун ( Liudprandus . Antapodosis, p. 83). Навярно мирът почти не е променил тамошното положение.

Живот Jоваna Рилског (ред Новаковић), passim, особ. с. 227 сл. (разказа за срещата с Петър); Иванов , Св. Иван Рилски, с. 1—20.

Liudprandus . Antapodosis, p. 88.

Козма заклеймява разпространеното увлечение по гадателството.

Слово Козмы , с. 4. В Синодика на цар Борис (с. 32) има едно подобно кратко изречение.

Вж. Иванов . Цит. съч., където са дадени важните богомилски съчинения; Léger . L’Hérésie des Bogomiles, passim; La Littérature Slave en Bulgarie au Moyen Age: Les Bogomiles, където са дадени някои от най-популярните им легенди.

Това писмо, чийто ръкопис се намира в Амброзианската библиотека в Милано, е отпечатано в Известия отд. рус. языка и елов, т. XVIII, кн. 3. с 356 сл. Автентичността му не подлежи на съмнение.

Слово св. Козмы пресвитера на еретики (ред. Попруженко). Козма говори за Петър, сякаш царуването му вече е свършило, но той е бил запознат с духовенството от времето на Симеон.

През Средните векове на Запад, както и на Изток, определението „манихейски“ се е употребявало просто като синоним на „дуалистичен“.

Писмото на Теофилакт, с 364. Крайното възтържествуване на Бога е предсказано в „Тайната книга“, Каркасонски препис, отпечатан y Benoest . Histoire des Albigeois, p. 295 и у Иванов . Цит. съч., с. 86.

Павликянските възгледи са разгледани у Conybeare . The Key of Truth, a също и в трактата на Петър Сицилиец.

Например тяхната република в Тефрика, която била превзета с големи усилия от Василий I през 871 г. Семейството на самия Василий било преселено от Армения в Адрианопол и е възможно първоначално да е изповядвало павликянството.

Nicolaus Papa . Response, p. 1015.

„Μανιχαισμος γάρ έστι Παυλιανισμφ συμμιγής“; писмото на Теофилакт, с. 363. Приемането на второ име (в случая — на името Иеремия от Богомил) е било обичай, възприет от павликяните.

Константинополските богомили изглежда са били последователи на течението, по-близко до павликянството. То вероятно е било т. нар. Драговичка църква, по името на с Драговица, близо до Филипопол, разположено в павликянска област. Същата разлика във възгледите изглежда е имало и между катарите и патарените на Запад.

Цитирана y Léger . Op. cit.

Слово Козмы , с. 36 сл.

Иванов, Léger, loc . cit. Иванов , с. 123.

Иванов . Цит. съч., с. 29—30. Имената на еретическите водачи са дадени в Синодика на цар Борис, цит. място.

За него се споменава в писмото на легат Конрад, писано през 1223 г. ( Gervasii Praemonstratensis . Ep. 120, р. 116). Но действителното му съществуване не е доказано; на Запад погрешно се е смятало, че всеки източен селски свещеник се е наричал поп.

Слово Козмы , с. 40—1.

Някои изследователи отричат, че албигойската ерес е произлязла от богомилството — например H. Lea , в своята History of the Inquisition in the Middle Ages, (I, p. 90), в бележка под линия отхвърля връзката й с богомилството. Но средновековните писатели (например Райнер Сакони и Монета) откриват в него корените на албигойството, а самите еретици от Лангедок смятали България за родина на своята вяра. За някои историци всяко традиционно мнение е погрешно, но всякакво съмнение по въпроса би трябвало да отпадне при сравняването на славянската богомилска книжнина с латинската литература на катарите и патарените, както е направил Иванов , цит. съч.

Вероятно Козма е писал след смъртта на Петър (вж. по-горе, с 149–150), но аз се спирам на него тук, тъй като сам той се е смятал за ученик на Преславската школа от времето на Симеон.