Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Theophanes Continuatus , pp. 360 ff.; Nicolaus Mysticus . Ep. XXXII, pp. 197 ff.; Vita Euthymii , passim. Този епизод е разгледан по-подробно в книгата ми Етрегог Romanus Lecapenus, pp. 40 ff.

Theophanes Continuatus , pp. 377 ff.; Vita Euthymii , pp. 61 ff.

Theophanes Continuatus , p. 378.

Ibid., p. 380; Vita Euthymii , pp. 69, 70.

Nicolaus Mysticus . Ep. V—VII, pp. 45—60 и най-вече pp. 53, 57.

Бунтът на Константин Дука, доместик на схолите.

Според Скилица (Cedrenus, II, р. 282) и самият Симеон присъствувал на това пиршество, но в по-ранните хроники се казва, че там са били само синовете му (вж. бележките по-долу). Византийският етикет рядко допускал чужди владетели да влязат в Константинопол. Дори българският цар Петър, който се оженил за Мария Лакапина, бил допуснат в града само веднъж, за кратка среща (вж. по-долу, с 141), и то във Влахернския дворец, край самите стени на града.

Theophanes Continuatus , p. 385; Logothete (славянски превод), p. 126.

Плановете за женитба (които със сигурност водят началото си от тези преговори) съм разгледал в Приложение X.

Theophanes Continuâtes , p. 73.

Николай изобщо не я споменава в писмата си до Симеон, чак до възкачването на Роман Лакапин, когато разбираме, че Симеон от дълго време е настоявал за изпълнението й.

Theophanes Continuants , p. 384. Управителят бил подтикнат от архиепископ Стефан ( Bées . Epidromai Boulgaron, pp. 368—9).

Nicolaus Mysticus . Ер. IX, p. 76.

Vita S. Lucae Minoris , p. 449. Св. Лука живял в Патри 10 години и се върнал едва след смъртта на Симеон. Смятам обаче, че тези „десет години“ не трябва да се приемат буквално, тъй като през 917 г. (когато Diehl . Choses et Gens de Byzance, pp. 3—4. датира това нахлуване) българските войски били заети при Ахелой, а през 918 г. — в Сърбия. Струва ми се по-логично да се свърже това нахлуване с нападенията край Солун през 916 г.

Nicolaus Mysticus , loc. cit., p. 672.

Theophanes Continuants , p. 387. Относно успешната външна политика на Зоя вж. книгата ми Emperor Romanus Lecapenus, p. 53 и другаде.

Theophanes Continuants , pp. 388 ff.; Cedrenus , II, p. 286; Zonaras III, p. 465. У Скилица (Cedrenus ) се казва, че тогава Лъв Фока се къпел и конят му, оставен без ездач, се подплашил и предизвикал паника сред войниците, които помислили, че военачалникът им е убит. Твърде вероятно е това да е истина. Ясно е, че войската е била заварена напълно неподготвена. Лъв Дякон (с. 124) разказва, че по негово време костите им още можели да се видят. В славянския превод на Логотет (с. 12) рекичката е наречена Тутхонестия. Неразумно е да се приема, че името Ахелой е дадено погрешно вместо Анхиало, само защото в Гърция има река Ахелой.

Nicolaus Mysticus . Ер. IX, p. 69. Той твърди, че никой не се е съветвал с него относно похода, но го оправдава. Той явно е смятал обаче, че няма никакви изгледи да се стигне до споразумение, и тонът му е много унил.

Dandolo . Chronicum Venetum, p. 198.

Nicolaus Mysticus . Ер. XCV, p. 301, писано до Роман още когато е бил кесар (между септември и декември 919 г.); Ер. XI, р. 84, до Симеон.

Ibid., Ер. XIV, р. 100.

Ibid., Ер. XVI, р. 112.

Constantine Porphyrogennetus , loc. cit., казва, че Павел бил управлявал три години. Но като се има пред вид последователността на събитията през тези години, би било по-правилно да се каже, че Павел е бил в третата година от управлението си.

Nicolaus Mysticus , Ep. XVII, pp. 113 ff.

Theophanes Continuants , p. 400.

Nicolaus Mysticus . Ep., pp. 125 ff.

Ibid., loc. cit.

Ibid., Ep. XXI, pp. 137 ff.

Constantine Porphyrogenmtus , loc. cit., p. 157 датира тези събития три години след бунта на Захарий. Оттук нататък моята хронология коренно се различава от тази на Златарски (Цит. съч., с 427 сл.), който отнася срещата между Симеон и Роман към 923, вместо към 924 г.

Theophanes Continuatus , p. 405; Nicolaus Mysticus . Ep. XXIII, pp. 149, 156. Той казва, че това е станало 17 или 18 години след победата на Лъв при Солун. Тъй като е пресмятал приблизително, спокойно можем да приемем, че всъщност годините са били 19. Той казва също, че императорите не нападали България само защото се съобразявали с неговите желания.

Ibid., Ep. XXVII, p. 173. Предходните писма на Симеон, на които Николай отговорил (Ep. XXrV—XXV, pp. 157 ff.), явно са били по-обнадеждаващи.