Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Ibid., Fragmenta, Ер. 40, p. 296.

Ibid., Ep. 71, pp. 66–7.

Ibid., Ер. 66, pp. 58 ff. В това писмо той се оплаква и от вмешателството на Георги, гръцки епископ на Белград, в Сърбия и Панонска Хърватия.

Ibid., Ep. 68, pp. 62–3.

Ibid., Ep. 69, pp. 63–5.

Theophanes Continuants , p. 276.

Johannes VIII Papa . Ep. 182, p. 146; 183, p. 147. Той писал отново един месец по-късно (юни 879 г.), със същия дружески тон. (Ер. 192, р. 153).

Съборът от 879 г., у Mansi , XVII, pp. 365–530.

Johannes VIII Papa , Ep. 198, pp. 158–9.

Ibid., Ep. 259, pp. 228 ff.

Ibid., Ep. 298, p. 260; 308, pp. 266–7.

Stephanus V Papa , Ep. I, pp. 786—9; Hergenröther . Photius, Patriarch von Konstantinopel, II, pp. 576—8.

Annales Fuldenses, pp. 395, 398.

Photius . Ep. XCV, pp. 904—5. Той поверявал знатните българи на грижите на игумен Арсений.

Това посещение на Методий е отбелязано само във Vita Methodii, ( Pastmek , pp. 234 ff), но е безсмислено то да се счита за недостоверно или пък за повратна точка в дейността на Методий) вж. ( Dvornik . Op. cit., pp. 271 ff.). Златарски (Цит. съч., с 219), присъединявайки се към мнението на Малышевский (Св. Кирилл и Мефодий, с. 279 ел.), определя годината като 883—884, но това трябва да е станало преди скъсването с Рим.

Крайно невероятно е на обратния път Методий да е посетил Борис, както твърди Златарски (Цит. съч.). Това твърдение се основава единствено на едно изречение в „Житието на св. Климент“ (с. 1201), в което се казва, че Борис се ползвал с особената любов на Методий. Не виждам причини това да означава нещо друго, освен че Методий е бил доволен от кариерата на Борис и е хранел големи надежди за него.

Тази школа никъде не е спомената направо, но съществуването й ясно се подразбира от разни разкази, като например този за робите във Венеция. Тя вероятно е била оглавявана от игумен Арсений, както се подразбира от писмото на Фотий до него (вж. по-горе).

Пак там, с. 5.

Βοριτακάνψ τφ τότε φυλάσσοντι. Според мен „Боритакан“ би трябвало да означава таркан (областен управител) Борис.

Vita S. démentis , pp. 1221, 1225.

„του κοτοκίου“. Според мен това е вариант на гръцката дума „κατοικία“, „колония“.

Девол трябва да е била областта между Охридското езеро, р. Девол и р. Озум; Кутмичевица вероятно е била разположена на изток и малко на юг от Девол — крайната югозападна част на Борисовата държава. Вж. по-горе с 91–92.

„Παραλΰσας τόν ουτρον της διοικήσεως“, Vita S. démentis ; „Παραλύσας έαυτον κτλ“_, Московски ръкопис; „Παραλύσας αυτόν κτλ“ Б Patrologia Graeca (p. 1224). Първият текст придобива повече смисъл, ако приемем „οΰτρον“ за прабългарско собствено име. Не мога обаче да се съглася със Златарски, който твърди категорично, че името е Курт ( Златарски_. Цит. съч., с 229).

„Δομεταν“ в Охридския ръкопис; „Δοβετάν“ в Московския ръкопис и в текста на Patrologia . Изглежда името е славянско.

Vita S. démentis , loc. cit. Точните взаимоотношения са доста замъглени от красноречието на житиеписеца, но изглежда Домета е бил подчинен на Климент.

Ibid., loc. cit. Златарски (Известия, с. 70 сл.) определя местоположението на Главиница между горните течения на реките Воюса и Озум, близо до пл. Томор.

Вж. по-горе, с 58. Местоположението на Тивериупол е установено от Златарски (История, I, 2, с 236).

Theophylactus, Archiepiscopus Bulgarus. Historia Martyrii XV Martyrum, pp. 201–8.

Относно манастира „Св. Пантелеймон“, чиито развалини днес се наричат Патлейна, вж. Златарски . Известия на българския археологически институт, т. I, с 146—62. Склонен съм да смятам, че Симеон премества столицата в Преслав (вж. по-долу, с 115), за да бъде по-близо до баща си.

Theophylactus, Archiepiscopus Bulgarus. Op. cit., p. 201; Regino , p. 580; Manegoldus , p. 364; Sigebertus , p. 341.

Имената на княжеското семейство се споменават в приписката към Чивидалското евангелие като покровители на някакъв манастир. ( Rǎcki . Documenta Historiae Chroaticae, pp. 382—3). Тук Владимир е наречен Расате — вероятно името му преди да приеме християнството.

Анонимният унгарски историк споменава, че моравският княз Салан (Светополк И) бил свързан чрез брак с българския владетел (по онова време Симеон). Подобно твърдение естествено трябва да се приеме резервирано. Но ако такава връзка е съществувала, което е напълно вероятно, тя почти със сигурност се е дължала на женитбата на една от Симеоновите сестри с моравския княз. Малко вероятно е първата жена на Симеон да е била моравска княгиня. ( Anonymi Historia Ducum Hungariae , p. XLI).