Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

По това време Каролингите вече били разделени, но общо взето Людовик Немски и синовете на Лотар в Лотарингия и Италия действували заедно.

Vita Constantini, pp. 199 ff.

Тук е невъзможно да навлизам подробно в една толкова спорна материя, като римо-византийските църковни отношения, които римските историци почти винаги са замъглявали, смесвайки понятията „старшинство“ и „господство“ и считайки различните разрешения на въпроса в полза на Рим за окончателни, а останалите — за временни. Всъщност всички опити да се разреши въпросът веднъж завинаги са били временни и са си останали такива до окончателното разделяне на църквата през XI в. Тук просто съм изложил общоприетото гледище на Изтока през IX в.

Въпросът за кирилицата и глаголицата е разгледан в Приложение IX.

Annales Fuldenses, p. 367(?).

Annales Bertiniani (Hincmar), p. 465; Nicolaus I Papa . Ep., p. 293.

Theophanes Continuatus , pp. 162—3.

Theophanes Continuatus , pp. 162—3.

Georgius Monachus Continuatus , p. 824; Logothete (славянски превод), p. 104.

Georgius Monachus Continuatus , loc., cit.; Logothete (славянски превод), loc. cit. У Продължителя на Теофан (с. 165 сл.) този мирен договор е объркан с договора на Теодора (вж. по-горе, с. 82).

През по-късните години на Борисовото управление Охрид и Преспа са били несъмнено български. Вероятно сегашното формално отстъпване на тези територии е объркало Продължителя на Теофан и го е подвело да свърже акта на покръстването с отстъпването на Девелт от страна на Теодора. Приемам приблизително очертаната от Златарски гранична линия (Известия, с 70 сл.).

Златарски (История, I, 2, с. 29 сл.) определя датата на покръстването между 1 и 19 септември 865 г. У Photius (Epistolae, p. 742) и във Vita . S. Clementis, ρ. 1201 са посочени приблизителни дати, но сложните изчисления на Златарски се основават на приписката на Тудор Доксов и на един албански надпис.

Georgius Monachus Continuatus , loa cit., Logomete (славянски превод), loc. cit. Оттук нататък хронистите обикновено го наричат Михаил. За по-голяма яснота обаче аз продължавам да го наричам Борис.

В Annales Bertiniani (Хинкмар Реймски), pp. 473—4 са дадени повече подробности. Продължителят на Теофан (с. 164) споменава само, че Борис бил подкрепен от малцина последователи, че излязъл от двореца с крът в ръка и победил. Nicolaus I Papa (Response, cap. XVII, p. 577) споменава, че победата на Борис над разбунтуваните тълпи се дължала на божията подкрепа.

Всъщност Фотий заклеймил публично римската ерес едва през 867 г., но още преди това двете църкви се били отлъчили взаимно и патриархът знаел за съществуването на тази ерес.

Johannes VIII Papa . Epistolae, p. 159; Anastasius Bibliothecarius , pp. 1373—4. Сред даровете било и оръжието, с което Борис победил въстаналите езичници. Людовик Немски незабавно го изискал от папата. ( Annales Bertiniani, p. 474).

Annales Fuldenses, p. 379.

Ibid., cap. LVIII, LXVI, pp. 588, 590–1.

Ibid., cap. LXVII, p. 593.

Ibid., cap. XLII, p. 583.

Ibid., cap. LXXXIII, p. 595.

Ibid., cap. LI, p. 586.

Ibid., cap. XIV-XVII, pp. 575–7.

Ibid., cap. XLI, pp. 582–3.

Ibid., cap. LXXII, pp. 592–3.

Anastasius Bibliothecarius, Preface to the Eight Oecumenical Council, Mansi, vol. XVI, p. 11.

Anastasius Bibliothecarius . Vita Nicolai, pp. 1375—6.

Johannes VIII Papa . Epistolae, passim collectae, p. 327.

Anastasius Bibliothecarius , op. cit., pp. 1376—7.

За Осмия вселенски събор вж. по-долу, с. 98.

Anastasius Bibliothecarius . Op. cit., p. 1378. Всъщност Игнатий бил върнат на патриаршеския престол едва на 23 ноември.

За любопитния списък на българските пратеници вж. Приложение V.

Theophanes Continuatus , p. 242; Anastasius Bibliothecarius . Vita Adriani, pp. 1395-6; Idem. Praefatio in Synodum Vni, p. 148; ibid., pp. 20 ff.

Idem. Vita Adriani, юс. cit.

Hadrian II Papa . Epistolae, p. 1310.

Почетното им посрещане ce дължало до голяма степен на това, че св. Кирил донесъл със себе си мощите на св. Климент.

За живота на Методий в Моравия вж. Dvornik . Op. cit., pp. 209 ff.

Johannes VIII Papa . Fragmenta, Ер. 7, p. 277.

Ibid., Fragmenta, Ер. 37, pp. 294–5.