Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Suidas . Lexicon, p. 762.

Военачалниците, за чиято смърт се говори в надписите, открити край Днепър и Тиса (вж. по-долу, с 76, 77), носят прабългарски имена — Онегавон и Окорсис.

Вж. по-горе, с 60, 61.

Цок ce споменава единствено в Менология на Василий II като приемник на Крум и гонител на християните ( Menologium , pp. 276—7). Дукум, който скоро умрял, и Диценг, който преследвал митрополит Мануил, се споменават само в един славянски пролог към Менология от XIV в., с. 392 (вж. приложената библиография). Цок вероятно е същият онзи Тук, за когото се споменава в един силно повреден надпис, открит близо до Абоба и датиран 823—824 г. (Абоба — Плиска, с 226—7). Невъзможно е да се разбере съдържанието му; той може би отбелязва Омуртаговата победа над узурпатора. Склонен съм да приема мнението на Лопарев (Две заметки, с. 318), че и тримата са били просто военни предводители. Смятам също, че не бива да се отъждествява Диценг с Цок (както прави Бъри . Цит. съч., с 359) или Дукум с Цок ( Златарски . Цит. съч., с 324—5).

Ако е вярно предположението на Бъри (Цит. съч., с 360), че силно повреденият надпис от Ески Джумая (Абоба — Плиска, с 228), се отнася за този период; в него смътно се споменава за някакви преговори.

Становището ми за този договор, както и за пограничния вал Еркесия, изложено в Приложение VI, се основава на Сюлейманкьойския надпис, на който е посветена статия от Златарски (вж. приложената библиография). Гръцките историци Генезий (с. 41) и Продължителят на Теофан (с. 31) споменават за сключването на 30-годишен мир, като Генезий споменава и името на Омуртаг (Мотрагон).

Местонахождението им е установено от Златарски (Известия, с 67—68). Предположението на Шкорпил , че Констанция е днешният Костенец, близо до Траянови врата (Абоба — Плиска, цит. място), е неубедително и неподкрепено с доказателства.

„Περί τής παλαιής ενορίας ίνα εστίν. . . κτλ“.

Вж. Приложение VI.

Ignatius . Vita Nicephori, p. 206; Genesius . p. 28; Theophanes Continuatus , p. 31. Вж. Златарски . История, I, 1, с. 434.

Georgius Hamartolus , p. 796; той твърди, че Михаил помолил българите за помощ. Genesius , pp. 41—2 и Theophanes Continuatus , pp. 64—6 дават по-сложната версия, като Продължителят на Теофан споменава и че Михаил е отказал помощта, за да си спести разходите.

Абоба — Плиска, с 62 сл., 132 сл. Този дворец почти със сигурност е построен в началото на ЕХ в., вероятно от гърци.

„Επ(οίη)σεν υπερφ(η)μον (οΐ)κο[ν] (ει)ς τον Δανοΰβιν“.

„(Εΐ)ς τον παλ(αι)6ν (οΐ)κον αΰτου μέν(ων)“.

За Търновския надпис вж. Абоба — Плиска, с 553; Успенский . О древностях города Тырнова, с. 5 сл.; Jireiek . Op. cit., pp. 148 ff. Bury . Op. cit., pp. 366—7; Златарски . История, I, 1, с. 325—30, 444—7. Успенски, Иречек (доста неточно) и Златарски цитират пълния текст. Според Успенски гробницата се е намирала на Мумджиларската могила, а според Златарски, чието становище е по-убедително — край с. Бунар-икинли, на днешната румънска граница.

За Чаталарския надпис вж. Абоба — Плиска, с 546 сл.; Bury . Op. cit., pp. 368—9; Златарски . Цит. съч., с 319—25 и най-вече с 441—4.

„τ(ή)ς πλ(ύ)σκας τον κά(μ)πον“.

„αύλ(ή)ν“

Прочитът на Златарски „Μείζο’) έποίπσε“ звучи много по-убедително, отколкото този на Успенски (έπηγε) или на Бъри (έδειξε) Златарски твърди, че разчита началното „М“.

Според Златарски, който го чете като:

„κ(αί) [έ] (ω)ς [άντιστά τους πολ[λ]ούς Βουλγάρ(ου)ς έπέ[κη“.

За мен този прочит е неубедителен, макар че прочитът на Успенски е още по-съмнителен :

„και [δ]ωσ[η αίχμαλώ τους κτλ“.

„Преслав“ е приблизително точен превод на гръцкото „ύπέρφημος“ или „πάμαιημος“, което се появява в българските надписи.

Разбира се, те му давали само титлата „άρχων“. Титлата „Βασιλεύς“ се използвала единствено за императора, а „(5ήξ“ — за западните владетели. Изразът не означава, че ханът е почитал християнския бог. Това е просто общоприета формула.

Доста различният, почти ирански стил на Мадарския конник вероятно се дължи на някой майстор арменец.

За гоненията на Диценг се споменава в Славянския пролог, а за тези на Цок — в Менология (цит. място). Според автора на Менология Крум бил този, който отсякъл ръцете на Мануил, а след това го убил, при което възмутените българи удушили безчовечния си владетел. Тук може би става дума за осакатяването на Мануил от Диценг и за внезапното падане на Диценг или на някой друг от болярите-ханове, като благочестивият автор е съчетал фактите, за да им придаде поучителен тон. В действителност Мануил е бил убит от Омуртаг, както се посочва у Продължителя на Теофан , е. 217.