Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Theophanes , p. 749.

Ibid., p. 752. За точните дати вж. Bury . Eastern Roman Empire, p. 340. 1100 литри злато се равняват приблизително на 50000 фунта стерлинги.

Theophanes , pp. 752—4. Bury (Op. cit., p. 341) приема, че Теофан хвърля съмнение върху идването на Никифор в Плиска от неприязън към него. Повечето историци — напр. Златарски (Цит. съч., с 252—3) и Dvornik (Op. cit., p. 36) приемат безрезервно Теофановата версия, като Дворник дори добавя и едно успешно нападение на българите. Без съмнение Бъри има право. При всеки удобен случай Теофан очерня Никифор; макар и светец, той не се колебае да си послужи с лъжа, за да компрометира императора, когото не одобрява, по морални причини. От друга страна, Никифор не е бил толкова глупав, за да лъже, че е стигнал до Плиска, когато цялата войска би го изобличила.

Theophanes , p. 753 (тук той го нарича Евтимий), р. 776.

Ibid., p. 755.

Според Теофан Никифор нахлул в България едва на 20 юли. Но тъй като голямото сражение станало на 26—27 юли, той трябва да е бил вече в Плиска не по-късно от 20 юли, след като от границата е трябвало да измине близо 110 км през труднопроходима местност.

Theophanes , pp. 761—5. У него датата на битката е 25 юли, но това е било петък. През нощта на събота срещу неделя датата е била 26—27 юли. Невъзможно е да се установи точното място на битката. Шкорпил (Абоба — Плиска, с 564) смята, че тя е станала във Върбишкия проход и ждрелото, известно сред местните хора като „Гръцки дол“, където според преданието някога били загинали много гърци. Бъри (Цит. съч., с 344) приема тази версия. Според мен това е най-вероятното място. Иречек пък приема, че битката е станала в прохода Верегава, при завръщането на Никифор (Geschichte der Bulgaren, pp. 45—6; Die Heerstrasse, p. 150). Но изглежда, че Никифор е тръгнал по друг път, по-скоро преследвайки Крум, отколкото отстъпвайки. Златарски (Цит. съч., с 408—12) не изказва определено становище, но смята, че битката е станала много по-близо до Плиска. Но тъй като приема твърдението на Теофан (вж. по-горе), че Никифор е влязъл в България едва на 20 юли, Златарски естествено е убеден, че императорът не е имал достатъчно време да измине близо 50-те км от Плиска до Върбишкия проход.

Патриарх Арсен Черноевич, цитиран от Бъри (Цит. съч., с 345).

Михаил Сирийски (Цит. съч., с 25—6) твърди, че Ставракий бил ранен по време на българско нашествие след смъртта на Никифор. Той явно е бил зле осведомен.

Theophanes , p. 772.

Вж. по-горе, с. 35. Както посочвам там, името Кормесий явно е грешка на Теофан. Крум очевидно би желал и би бил в състояние да възстанови положението преди краха във войната с Копроним. Вероятно е съществувало някакво примирие с Кормисош, което е объркало Теофан.

В днешно време при силни бури вълните заливат целия провлак, но тогава навярно е имало добре уреден път.

Theophanes , pp. 775—8; Theophanes Continuants , pp. 12—13.

Theophanes , pp. 780—3; Scriptor Incertus , pp. 337 ff. Бири (Цит. съч., с. 351—2) подробно обсъжда предателството на Лъв. Според мен заключението, че Лъв е имал вина, но е бил прекалено хитър, за да бъде уличен със сигурност, е напълно убедително. Струва ми се обаче, че за да бъде всичко съвсем правдоподобно, в заговора трябва да е бил замесен и Крум.

Theophanes , p 785.

Theophanes , pp. 785—6. Теофан завършва историята си с падането на Адрианопол. В Scriptor Incertus , pp. 342—4 разказът е най-подробен. Theophanes Continuatus , p. 24; Genesius , p. 13; Ignatius . Vita Nicephori, pp. 206—7. Пленничеството и мъченичеството на жителите на Адрианопол са описани във Vita Basilii (Theophanes , pp. Continuatus, pp. 216—17); Menologium Basilii Imperatoris, p. 276—7 и у Georgias Monachus Continuatus , p. 765.

За подробности около този поход, чието съществуване се отрича от Златарски и други историци, вж. Приложение VII.

Scriptor Incertus , pp. 346—7.

Scriptor Incertus , pp. 347.

Annotes Laurissenses Minores, p. 122. За идването на гръцките пратеници ce говори непосредствено след събитие, станало през август.

Scriptor Incertus , p. 348. У Бъри (Цит. съч.) датата е 14-ти, но това се е падало в петък.

Сердика, Девелт, Месемврия и Адрианопол били разрушени, а Анхиало и Филипопол — изоставени от населението си.