Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Златарски . История, I, 2, c. 421–2, 475–6, 523–4.

Anastasius Bibliothecarius . Praefatio in Synodum VIII, p. 148.

Вж. Златарски . Цит. съч., с. 794—800 — приложение, посветено на този въпрос.

Наричан от гърците „ή μεγάλη σούδα“ ( Cedrenus , II, p. 372) и сега известен по тези места като Еркесия (jerkesen, тур. = окоп).

Златарски . История, I, 1, с. 179–80, 300.

Абоба — Плиска, с 568.

Bury . The Bulgarian Treaty of 814, passim.

Двете версии са следните, като се започне от средата на четвърти ред: Бъри: . . .μέσον τών β ’ [Απολείψειν τα] πολλά γε Φρ[οΰρια με]σον βαλζηνας κτλ.

Златарски: . . .μέσον τών β ’ [ποταμών επι. . .μ?]λα γέφ[υρα και με]σον βαλζηνας κτλ,

Оъ β ’ би трябвало да се отнася до втората точка, тъй като първата точка несъмнено е била въведена с α’. Златарски вмъква β ’ по-надолу, но е неоправдано да се отхвърля това β ’. Не намирам за убедителна и свързващата фраза на Златарски.

Hirsch . Byzantinische Studien, pp. 125—6.

Bury . Eastern Roman Empire, pp. 356—7.

Златарски . История, I, 1, с. 425—32 и най-вече с. 429.

Тя несъмнено е принадлежала на Империята при следващото й споменаване тон управлението на Василий I ( Theophanes Continuatus , p. 308).

Вж. по-горе, с. 81–82.

Вж. по-горе, с. 71.

Bury . Op. cit., pp. 481—4; Златарски . Известия, с. 49 сл.; История, I, 1, с. 447—57 (отговор на възраженията на Бъри, отправени към изводите му в Известия).

Leo Grammaäcus , pp. 231—2 (Βαλδίμερ); Logothete (славянски превод), pp. 101—2 (Владимир).

Надписът, открит от Вилоазон; вж. по-горе, с. 238, бел. 53.

Constantine Porphyrogennetus . De Administrando Imperio, p. 154.

Те всъщност са само три: Шуменският, този, в който се говори за водопровода, и възпоменателният надпис на Цепа.

Абоба — Плиска, с. 230 сл.

Minns , Saint Cyril Really Knew Hebrew, passim.

Snoj . Staroslavenski Matejev Evangelij, passim.

Taylor и Ягич я извеждат от гръцкото курсивно писмо, а Wessely (Glagolitisch-Lateinische Studien) — от латинското курсивно писмо. Вж. препратките у Ягич . Графика у славян; Entstehungsgeschichte. Латинският курсив е неубедителна първооснова, a Rahlfs (Zur Frage nach der Herkunft) доказа, че създаването й въз основа на гръцкия курсив е исторически невъзможно.

Открит от Григорович в Атон през 1825 г. Днес е общоприето, че той няма никаква стойност.

Тук приемам обяснението на Минс (Цит. съч.) — единственото, което според мен се основава на здравия разум.

Brükner (Thesen zur Cyrillo-Methodianischen Frage, p. 219) довежда тази теория до крайност, като отрича мисията при Ростислав. Bury (Op. cit., pp. 396—9) застава на по-умерена позиция.

Няколко глаголически надписа, твърде повредени, за да могат да се разчетат, са били открити в Преслав и Патлейна редом с надписите на кирилица, но последните са далеч по-многобройни.

Евтихий Александрийски , гръцки превод, с. 1151.

Nicolaus Mysticus . Ep. XVI, p. 112.

Liudprandus . Legatio, p. 186.

Theophanes Continuatus , p. 415.

Constantine Porphyrogennetus . De Ceremoniis, pp. 681, 682, 690. Известно е и обръщение при аудиенция, в което князът на България се нарича духовен син на императора.

Bury . The Ceremonial Book, p. 226.

Rambaud . L’Empire Grec, pp. 340 ff.

Leo Diaconus , pp. 61—3.

Ibid., pp. 77–81.

Cedrenus , П, p. 346.

Ibid., p. 372.