Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Василий е трябвало да ги превзема отново при похода си от 1001 г. (вж. с 176—177). Вероятно те са били завзети от българите в този момент. Наистина, нападението на Василий срещу София предполага, че му е било известно намерението на Самуил да предприеме поход на изток.

Както Яхия (с. 27), така и Йоан Геометър (Carmina, p. 955) загатват за Самуиловите агресивни действия на запад около 988—9 г. Вероятно те имат пред вид най-вече превземането на Драч, който останал в Самуилови ръце до 1005 г. (вж. с 180).

Инокентий III (Ер. р. 1112) споменава, че Самуил е получил папско признание на царската си титла.

Leo Diaconus , p. 175.

Cecaumenus . Strategicon, pp. 28—9. Тук не е посочена дата, но по всичко изглежда, че това е бил най-удобният момент. Димитър заловил имперските военачалници, докато се къпели извън стените на града.

Яхия Антиохийски , с 27.

Възхвала на св. Фотий Солунски, у Васильевский . Один из греческих сборников, с. 100—1.

Яхия , с. 27—8. Скилица (Cedrenus, II, р. 447) просто съобщава, че Василий посетил Солун, за да прегледа укрепленията му и да се помоли на св. Димитър. Асохик (II, с. 145) споменава за възвръщането на Верея и разказва за арменските войници.

Ибн-ал-Азир (Розен . Цит. съч., с. 246) съобщава, че Василий бил стигнал до средата на българските земи. Това вероятно се отнася до предишния му поход до София, наричана по това време Средец.

Cedrenus , loc. cit.

Cedrenus , II, ρ. 449.

Яхия (у Розен , с 34); Cedrenus , II, p. 435. Според мен Яхия не заслужава особено доверие по отношение на събитията в България. Много по-вероятно е разказът на Скилица да е верният. Знаем, че Арон е бил жив през 986 г. (от Михаиловия препис на Скилица, Prokič_, _p. 29). По всичко изглежда, че това е бил най-вероятният момент, когато прогръцката политика се е превърнала в заплаха, а смъртта му може да обясни произхода на историята на Яхия.

Cedrenus , II, p. 530. Василий запазил тази система.

Cedrenus , Π, p. 451; Prokič, p. 29.

Presbyter Diocleae , pp. 294—5. Датата не е посочена, но вероятно това е била причината Василий да отстъпи формално Адриатика на Венеция. ( Dandolo , p. 227).

Ibid., loc. cit.

Cedrenus , II, p. 529; Prokiö , pp. 31, 36.

Cedrenus , II, pp. 451–2.

У Кедрин (II, с. 452) първият поход е с дата 999 г. Но от Яхия (у Розен , с. 42), който е меродавен извор по източните въпроси, знаем, че Василий се е върнал от Изтока едва през 1001 г. Следователно Кедрин сигурно греши с две години през целия този четиригодишен период.

Cedrenus , loc. cit.

Вероятно през януари, тъй като Видин паднал след осеммесечна обсада скоро след нападението на Адрианопол. Василий, както научаваме от Пеел, без всякакво колебание воювал и в най-дълбока зима.

Тук разбираме, че той бил наричан още и Симеон, по името на своя дядо, но няма причини да смятаме, че става дума за някой друг син на Петър, а не за скопеца Роман.

Cedrenus , II, pp. 452—6, относно целия поход.

Cedrenus , II, p. 451. Той разказва за това не на място — след като говори за завладяването и женитбата на Анют. Датата обаче откриваме у Лупус Протоспатарий, хронист от гр. Бари, на отсрещния бряг на Адриатическо море. ( Lupus Protospatharius , ad ann. 1005, p. 41). Теодор, за когото ce споменава, че е извършил сделката, несъмнено е бил син на стария Йоан Хрисилий. Не е ясно кой всъщност е управлявял Драч. Не е много вероятно Йоан да е бил подчинен на мъжа на внучката си, който при това· бил чужденец, макар че това е загатнато у Кедрин, който нарича Хрисилий просто един от управителите. Но в епископ Михаиловия препис на Скилица той е наречен „πρωτεύων“. Вероятно се е бил оттеглил поради напредналата си възраст.

Cedrenus , II, p. 475, съобщава, че Василий нахлувал в страната ежегодно. Матей Едески (с. 37) споменава, че Василий повел дълга война срещу българите през 1006 г.

За него се съобщава в житието на св. Никон Метаноите ( Васильевский . Цит. съч., цит. място). Вж. Златарски . Цит. съч., с 849—50.

Cedrenus , II, pp. 475, 459. Според него пленниците са били 15 хиляди, а според Кекавмен (Strategicon, p. 18) — 14 хиляди. Michael Attaliates (p. 229) също споменава битката.