Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Тези много важни допълнения са обобщени от Prokič . Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes и са разгледани по-подробно в труда му Jован Скилица.

За съчиненията на Константин Багренородни вж. коментарите на Bury . The Treatise De Administrando Imperio; The Cérémonial Book.

C българите е свързано и едно неясно, но явно важно сведение в разказа на Камениат за превземането на Солун.

Например интересът му към Симеоновите планове за брачен съюз. Вж. Приложение X.

От Розен, който всъщност го е открил, и от Златарски. Отношението на Успенски и Шлюмберже е по-сдържано.

Информация за богомилите е дадена на места у някои от по-късните латински автори, писали за албигойците, но те донякъде излизат от нашия обсег.

Тези славянски житийни произведения са били грижливо редактирани от различни учени-слависти и проблемите, които поставят, са разгледани там.

За изворите на „Нестор“ вж. преговора към Léger . La Chronique dite de Nestor.

Разкопките в Плиска и повечето от тези надписи са отразени цялостно в албума Абоба — Плиска, съставен от Успенски и Шкорпил.

Във факсимилетата на двата ръкописа тук разчитам „ει“, което би трябвало да означава 15. Но Бъри, Маркварт и Микола единодушно го приемат за 5.

Това тълкуване е малко съмнително; след „Дуло“ текстът гласи „Врекшеви Хтун“.

Jirecek . Geschichte, pp. 127 ff. Но Бъри (Цит. съч.) смята тази поправка за ненужна.

Например Киип (Relationum Hungarorum); Radioff (Die Alttürkischen Inschriften).

Byzantinische Zeitschrift, vol. XIX, pp. 127 ff.

Marquart . Die Altbulgarische Ausdrücke, pp. 1 ff.

Миккола . Тюркско-болгарское летосчисление, с. 243 сл.

Idem, Die Chronologie der Türkischen Donaubulgaren, p. 11.

Златарски . Имали ли са българите свое летоброене.

Златарски . История, I, 1, с. 353—82 — цялостно изложение на становището и аргументите му.

Theophanes, pp. 667—8.

Естествено, месеците са приблизителни, тъй като лунните месеци не съвпадат със слънчевите.

В Годишника на Националния музей на София, 1922—1925 г., Фехер прави задълбочено изследване на гръцките сведения, имащи връзка с датите в Именника. Но не смятам, че неговите заключения непременно изискват промяна в предложената по-горе хронология.

Златарски . История, I, 1, с. 40—2.

Вероятно Атила е умалителна форма на Авит. „Охол“ със сигурност произлиза от „oghul“, син.

Например De Thwrocz.

Dvornik . Les Slaves, Byzance et Rome, pp. 60—99.

Jirecek . Geschichte der Serben, I, p. 104.

Marquart . Die Chronologie, p. 40.

Constantine Porphyrogennetus . De Ceremoniis, I, p. 681. При посрещането на български пратеници било прието да се осведомяват за здравето им.

Idem, De Administrando Imperio, p. 154. Te били пленени заедно с престолонаследника Владимир от сърбите.

Присъединявам се към становището на Златарски . Кои са били вътрешните и външните боляри.

Например в случаите, цитирани в Абоба — Плиска, с. 201—2; 190—2.

Вж. Абоба — Плиска, с. 204 сл. Успенски стига до това заключение.

Абоба — Плиска, с. 190—2; Const. Porphyrogennetus. Op. cit., p. 158.

Ibid., p. 41.

Aboba — Pliska, s. 199; Bury , Eastern Roman Empire, p. 334.

Vita S. démentis , p. 1224; Anastasius Bibliothecarius (вж. по-долу); Theophanes Continuants , p. 413.

Menander . Fragmenta, p. 53.

Aboba — Pliska, s. 190, 191.

Vita S. démentis , p. 1221.

„Ταριδήνα κόμητα“, Theophylactus . Op. cit., p. 201. Българинът, който ce противопоставил на завръщането на адрианопоските пленници, бил κόμης на областта ( Georgias Monachus Continuants , p. 818), бащата на Самуил бил „комес“ ( Cedrenus , II, p. 434), ενός τών παρά Βουλγάροις μέγα δυνηθεντων κομητος; България била разделена „intra decem comitatus“ ( Annales Bertiniani, p. 85, ad ann. 866).

Theophanes Continuants , p. 413; Constantine Porphyrogennetus . De Ceremoniis, p. 681.

Абоба — Плиска, с. 230–1, 233.

Theophanes Continuatus , p. 401.

Cedrenus , II, p. 462.