Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

SiSio . Prirucnik, p. 222; Farlati, loc. cit.

Гръцката дума, с която наричали този двойник, била „στοιχείον“

Theophanes Continuatus , p. 412. Там ce казва, че Симеон предвождал лично войската си при разгрома й в Хърватско, че едва спасил живота си и починал скоро след завръщането си. За съжаление никой от по-старите хронисти, например Georgius Monachus , p. 904, или Logothete (славянски превод), p. 136, не споменаваисторията за „στοιχείον“.

Theophanes Continuatus , loc. cit. У всички хронисти се казва, че Иван и Вениамин „вече носели български облекла“. Смисълът на този израз е твърде неясен. Тук вероятно „българско облекло“ се противопоставя на „ромейското“ облекло на царя, и двамата му братя са го носели в знак на неодобрение към политиката на Петър.

Vita S. Mariae Novae , p. 300, където се споменава, че походът е бил придружен с изключителни варварства.

Constantine Porphyrogennetus (De Administrando Imperio, pp. 87—8) не одобрявал брака; според него Роман го бил допуснал поради своята необразованост и това не бивало да се повтаря повече. Но всъщност с него се създал прецедент. Двете внучки на Константин сключили подобни бракове — едната със западния император Отон II, а другата — с руския княз Владимир.

Theophanes Continuatus , p. 413.

Constantine Porphyrogennetus (Op. cit., p. 79), говорейки за русите, които пътували по море покрай черноморския бряг до Константинопол, казва, че от Дунава те „καταλαμβάνουσιν είς τον Κωνοπάν, και άπα τοΰ Κωνοπά είς Κωνοταντίαν είς τον ποταμόν Βάρνας (Варна), και από Βάρνας Ιρχονται είς τον ποταμόν την Διτζίναν απερ πάντα είσί γης της Βουλγαρίας. Από δε τής Διτζίνας είς τα τής Μεσημβρίας μέρη καταλαμβάνουσιν. . .“. От това става ясно, че цялата брегова линия от р. Дицина северно от Месемврия принадлежала на Империята, с изключение може би на Девелт, който обаче не бил на пътя на русите. Според Златарски (Цит. съч., с 525) границата е останала същата, както през 896 и 904 г.. с единствената разлика, че Империята отстъпила Агатопол, Созопол и Девелт. Той не цитира извори и не е ясно на какво се основава това твърдение.

Cedrenus , II, p. 346. На този въпрос се връщам по-долу с 155.

Както изтъква Златарски (Български архиепископи-патриарси), единствено по този начин може да се обясни Списъкът на българските архиепископи, в който Дамян Дръстърски е посочен като първи независим патриарх, признат за такъв от Роман Лакапин и живял до нашествието на Йоан Цимисхи, както и Синодикът на цар Борис, в който Леонтий, Димитрий, Сергий и Григорий се посочват като преславски патриарси. Малко вероятно е Дамян да се е задържал на поста си 45 години. Навярно той е умрял по-рано и след смъртта му царят е върнал патриаршията в Преслав, но Константинопол никога не признал преславските патриарси.

Че Роман е признал титлата именно сега се доказва от думите, почти едни и същи у всички хронисти, че Мария тържествувала от предстоящата си женитба с един „Βασιλεύς“. По-сложният въпрос дали титлата е била отнемана (повдигнат в De Ceremoniis ) е разгледан в Приложение XI.

Liudprandus . Legatio, p. 186.

Демонстрацията на Георги Сурсувул в Тракия през 927 г. била съвсем безрезултатна, а през 931 г. българите дори не направили опит да се противопоставят на въстанието в Сърбия.

Оттук и Симеоновите грижи за търговията в началния период на управлението му; той дори повел война, за да защити търговските интереси на България.

Constantine Porphyrogennetus . De Administrando Imperio, p. 71, разказва колко твърдо решени били българите да запазят добрите си отношения с печенегите.

Constantine Porphyrogennetus . Op. cit., pp. 158—9 датира събитието седем години след българското нашествие.

В книгата си Emperor Romanus Lecapenus, pp. 107 ff., съм разгледал по-подробно този набег, споменат смътно от унгарците (De Thwrocz , p. 147; Petrus

Ranzanus . Index IV, p. 581) и по-определено от Продължителя на Теофан (с. 422) и други гръцки хронисти (които го отнасят към април 934 г.). Спрял съм се и на някои подробности, които не могат да бъдат пренебрегнати, макар и някои от тях да са явно невъзможни (например датата 932 г., посочена от Maçoudi , прев. Barbier de Meynard, II, p. 58).

Theophanes Continuatus , p. 430.

Theophanes Continuatus , pp. 462—3,480. Годините не са посочени, но вероятно са тези, ако се съди по мястото на описаните събития в хрониката. Първата година е почти сигурна, тъй като през 943 г. било сключено петгодишно примирие, след което маджарските владетели дошли в Константинопол, за да сключат ново примирие, а то естествено би трябвало да бъде за десет години. И двете нападения били спрени от имперските войски в Тракия.