Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Nicolaus Mysticus . Ep. XXVIII, p. 176.

Според Maçoudi (Prairies d’Or, Π, ρ. 14) през 923 г. „черните българи“ нахлули в Империята чак до „Фенедия“ на „Гръцко море“, където се натъкнали на арабски нашественици от Тарс. Ако, както не е изключено, Фенедия е бил някой гръцки град на Егейско море, черните българи би трябвало да са преминали през Балканска България. Но е невъзможно да се каже дали са дошли и в България като врагове или пък като съюзници на своите далечни родственици. Този набег изглежда е бил съвсем незначителен, макар че именно той е накарал проф. Васильев ( Византия и арабы , II, с. 222) да смята, че Симеон е бил във връзка с арабите от Тарс.

Относно съображенията ми да посоча тази година вж. книгата ми Ешрегог Romanus Lecapenus, pp. 246 ff. Там съм пропуснал да спомена довода на Златарски, който изчислява датата според годината от сътворението на света, посочена в хрониката на Нестор, която, пресметната по българското летоброене (с което съм съгласен), е 923. Но не виждам защо именно годината, дадена от Нестор, а не от някой друг, трябва да е вярната, след като той е сгрешил дори и индикта. Мисля, че тази версия се опровергава от наличните косвени доказателства.

Cedrenus , II, p. 536. Не е посочена дата, но това явно е било непосредствено преди похода от 924 г.

Според Николай , Симеон бил надхвърлил шестдесетте (Ер. XXIX, р. 151, писано през зимата на 923—4 г.).

Речта е цитирана изцяло в книгата ми Emperor Romanus Lecapenus, p. 92.

Theophanus Continuatus , pp. 405—7; Georgius Monachus , pp. 898—9; Georgius Hamartolus , pp. 824 ff., etc.; Nicolaus Mysticus . Ep. XXX, XXXI, pp. 185 ff.

Romanus Lecapenus . Ep. I, II (ed. Sakkelion, pp. 40—5); Златарски . Писмата на Романа Лакапина, с. 8 ел., 10 ел. Имената на черноморските крепости изобщо не се споменават. Най-простото разрешение е да се приеме, че става дума за Агатопол и Созопол, които по всяка вероятност са били превзети от Симеон през 924 г. или по друго време след 917 г. Но аз съм склонен да смятам, че Девелт и Анхиало са били върнати на Империята през 927 г. (вж. по-долу, с 140) и е възможно да са били споменати и сега. Това би обяснило по-убедително защо Симеон е предпочел да се лиши от богати дарове, пред това да се откаже от тях. Агатопол и Созопол не били ценни за него, но от Девелт предприемчивият неприятел лесно можел да нанесе удар на Преслав.

„Βασιλεύς και αυτοκράτωρ τών Ρωμαίων και Βουλγάρων“.

Romanus Lecapenus . Ep., loc. cit.

Innocenäus III Papa . Ep. CXV, pp. 1112—3 споменава, че Симеон, Петър и Самуил поискали и получили царски корони от Рим. Farlati . Blyricum Sacrum, III, p. 103, разказва за мисията на Мадалберт. При завръщането си Мадалберт свикал събор в Сплет през 927 г. Вж. по-долу, с 139.

Nicolaus Mysticus . Ep. XXX, XXXI, pp. 185 ff.; Theophanes Continuatus , p. 410.

Думата „цар“ произлиза от „кесар“, но вероятно славяните са я възприели от Запада по времето, когато кесар или кайзер е било равно на император. В Константинопол това е била по-ниска титла.

Вж. Bees . Op. cit., passim, който цитира едно житие на св. Петър Аргоски. Той несъмнено с право отнася към този период нападението над с. Галаксиди (на залива Лепанто), което било извършено по времето на „император Константин Роман“ — т.е. императорите Константин VII и Роман I. Sathas . Chronique de Galaxidi, отнася нападението приблизително към 996 г. (вж. по-долу, с 257, бел. 31), но като се имат пред вид имената на императорите, доводите му са неубедителни.

Constantine Porphyrogennetus . Op. cit., pp. 157—8. Пълководци във втория поход били Книн, Имиик и Ицвоклия. Не се споменават дати, но изглежда годината е била 925—926.

Constantine Porphyrogennetus . Op. cit., p. 158; Georgius Monachus , p. 904. Продължителят на Теофан , чийто разказ е писан по-късно, свързва войната със смъртта на Симеон (вж. с 139). Войната с Хърватско явно се е водила скоро след завладяването на Сърбия, вероятно през същата година, тъй като Мадалберт със сигурност е успял да възстанови мира преди втория Сплетски събор (927 г.), и както изглежда, преди Симеоновата смърт (май 927 г.). Безсмислено е да се обяснява войната със сключването на някакъв гръко-хърватски съюз, както правят Дринов (Южные славяне и Византия, с. 53), Златарски (История, I, 2, с. 500) и др. През тези години Константинопол не е бил в отношения с Хърватско, иначе Константин Багренородни несъмнено би споменал Томислав. (Не мога да се съглася със съвременните хърватски историци, които твърдят, че Константин е знаел за него, но под друго име, тъй като в такъв случай Константин трябва да е знаел и бъдещето с година или повече напред; вж. книгата ми Emperor Romanus Lecapenus, pp. 208 ff.) Симеоновата грандомания е напълно убедителна причина за войната. При самодържците, особено у народи, наскоро изоставили варварството, е често срещано явление да бъдат замаяни от властта си и да стигнат до състояние, граничещо с безумие. За името Алогоботур вж. с 212.