Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Liudprandus . Legatio, pp. 185—6. Ибрахим-ибн-Якуб описва облеклото на българския пратеник в двора на Отон I през 965 г. по почти същия начин. Вж. по-горе, с 146.

Съображениеята ми за хронологията на Никифоровите войни с България са изложени в Приложение XII.

Leo Diaconus , p. 62.

Тезата на Златарски, че Никифор е насочил русите към България, за да ги отклони от Херсон, според мен е неубедителна. Херсон все още лесно е можел да бъде защитен с помощта на печенегите.

Явно това има пред вид „Нестор“, като твърди, че „там гърците му плащали данък“.

Chronique dite de Nestor , pp. 53—4.

Ibid., loc. cit.

Именно това ме кара да смятам, че първоначалната цел на Калокир е бил Херсон.

Leo Diaconus , p. 86.

Такава била съдбата на княгините от Самуиловия род (вж. по-долу, с 190–191).

Датата (30 януари) е спомената в Службата на цар Петър (вж. Иванов . Български старини, с 83). За годината вж. Златарски . История, I, 2, с 589. Както доказва той, вярната година би трябвало да е 969, макар че не съм съгласен с някои други дати, посочени от него.

Живот Joeana Рилског , с 279.

Leo Diaconus , p. 136.

Cedrenus : II, p. 383; Chronique dite de Nestor , p. 55. Според мен тук Преславец означава Велики Преслав, а не както преди — Преслав на Дунава.

Leo Diaconus , p. 105.

Cedrenus , loc. cit.

Leo Diaconus , pp. 84 ff.

Leo Diaconus , pp. 105 ff., след приблизителен и неточен разказ за ранната история на прабългарите; Chronique dite de Nestor , pp. 55 ff., където епизодът е представен в ласкателна за русите светлина; Cedrenus, II , pp. 383 ff.

Ibid., pp. 108 ff.; Cedrenus , II, p. 384 ff. Опитите на някои руски историци (например Дринов . Южные славяне и Византия, с. 101) да докажат, че всъщност победата е била на русите, са недопустима проява на криворазбран патриотизъм, както изтъква и Schlumberger (L’Epopée Byzantine, I, pp. 37—9), макар че безспорно и броят на жертвите, посочен от гръцките хронисти, е преувеличен, по същите патриотични съображения.

„Σφέγκελος“. Дринов (Цит. съч., с. 104) го отъждествява с „Несторовия“ Свеналд,.варяжки вожд, който бил служил при Игор и името му се споменавало в мирния договор от 972 г. Но според Лъв Дякон той бил убит при Дръстър.

„Κοίρανον“, а не „βασιλέα“, у Лъв Дякон , с 136. Но самият Лъв говори за него като „βασιλεύς“, а Кедрин казва, че Йоан го е нарекъл „βασιλέα“ (II, с. 396).

Броят им се споменава от Скилица (Cedrenus, II, p. 400), който обаче има навика да преувеличава числата. Той също твърди, че българските пленници в Дръстър наброявали 20 хиляди души.

Лъв Дякон (с. 152) определя датата като петък, 24 юли, но през 972 г. 24 юли се е падал в сряда. У Кедрин (II, с. 405) денят преди военния съвет на Светослав е посочен като 20 юли, следователно атаката би се паднала на 22 юли. Аз приемам датата, посочена от Лъв Дякон, тъй като обикновено сведенията му са по-достоверни, но като се има пред вид, че той си противоречи, решението на въпроса остава незадоволително.

Лъв Дякон (с. 156) съобщава, че оцелели 22 хиляди руси, а 38 хиляди загинали във войната. Данните му може и да са верни.

La Chronique dite de Nestor , pp. 59—60, съобщава, че нападението било предизвикано от гърците. Кедрин (II, с 412) доказва, че случаят е бил точно обратният. Тук Филотей Евхаитски е наречен Теофил Евхаитски.

Leo Diaconus , pp. 158-9; Cedrenus , II, pp. 412–13.

Вж. по-горе, с 143 и бележките към нея.

У Дринов (Цит. съч., с 88) и Jireček (Geschichte, pp. 173, 186, 189) и в друга трудове се говори за някои си Шишман, който бил баща на комитопулите. За неговото съществуване се съди единствено по Зографския поменик на българските царе, съставен вероятно едва през XVIII в. (вж. Златарски . Цит. съч., с 638—9). „Грамотата на Пинчия“ (вж. Forum . Illyricum Sacrum, III, pp. 111 — 12), в която българският цар през 974 г. е наречен Стефан, е не по-малко съмнителна ( Златарски , цит. място). Имената Никола и Рипсимия се срещат в един надпис на Самуил и в преписа на Скилицовата хроника, направен от епископ Михаил Дево л ски. ( Prokič . Die Zusätze, p. 28).