Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

Cedrenus , II, п. 382.

Cedrenus , II, p. 434, съобщава, че комитопулите въстанали след смъртта на Йоан Цимисхи, но знаем, че те са били независими през 973 г. (вж. по-долу). Вероятно западнобългарският въпрос не се е повдигал до смъртта на Йоан, когато българите са преминали в открито настъпление. Теорията на Дринов (цит. място) за независима Западна България, която се отцепила през 963 г. се основава на съществуването на митичния Шишман и на един пасаж у Кедрин (II, с. 347), който явно е бил вмъкнат не на място. Обаче теорията на Дринов е била възприета още и от Иречек, Шлюмберже и Кеймбриджката история на Средните векове.

Annales Hildesheimenses , p. 62. По същото време пристигнало и пратеничество от Константинопол.

Златарски . Цит. съч., с 640, категорично разделя страната между четиримата. Според мен увереността му е необоснована.

Cedrenus , H, p. 435. Той споменава за смъртта на Арон заедно с тази на Давид и Мойсей, въпреки че всъщност той е загинал по-късно. Легендата за отеглянето на Давид в манастир, като цар Давид, провъзгласен за светец, която се разказва от Паисий (История славеноболгарская, с. 33, 63, 66, 70) и в Стематографията на Жефарович (творби от XVIII в., макар и съставени въз основа на по-стари източници), очевидно няма историческа стойност. Вж. Златарски . Цит. съч., с 646—7.

За съдбата на Арон вж. с 174. Що се отнася до Самуил, смятам, че той вече се е наричал цар по време на бягството на Борис и Роман (вж. с 168—169), но Константинопол докрай не признал титлата му.

Според Дюканжовия списък на българските архиепископи (цит. съч. с 175) Гаврил-Герман, първият патриарх след 972 г., имал за седалище Воден, а след това Преспа. Според грамотите на Василий Π за българската църква, дадени у Geher (Byzantinische Zeitschrift, К, pp. 44—5), може да се съди, че София (Сердика, Триадица или Средец), Воден, Мъглен и Преспа са били седалища на патриарха. В Дюканжовия списък за седалище на Гавриловия приемник Филип е посочен Охрид.

Златарски (Цит. съч., с 640) посочва София като столица на Арон, но аз не мисля, че страната е била разделена толкова строго. Според мен столицата се е местела заедно със седалището на патриарха. През 896 г. (при превземането на Лариса) столица на Самуил е била Преспа ( Presbyter Diocleae , p. 294). В 1002 г. столица е бил Охрид (вж. Златарски . История, I, 2, с. 702—3).

Cedrenus , II, р. 435. разказва за бягството на братята и смъртта на Борис и зявява, че за Роман ще разкаже повече след това, което и прави на стр. 455. Яхия Антиохийски (прев. у Розен . Император Василий Болгаробойца, с. 20—1) описва събитията по-подробно, като дабавя, че Роман бил провъзгласен за цар, и продължава разказа си така, сякаш Роман е водил войната срещу Василий. Но явно Яхия не е съзнавал, че като скопец Роман не е можел да заеме престола. Златарски (Цит. съч., с 650—60) приема от Яхия, че Роман е бил цар, а „Комитопул“ му е служел. Но е било немислимо един скопец да стане цар. Нещс повече, Яхия, който е бил далеч от мястото на събитията, очевидно през повечето време е обърквал Роман със Самуил, особено що се отнася до смъртта му (с. 58), чието описание е съвсем объркано. Смятам, че в своя критичен преглед на книгата на Розен Успенски с право не приема Яхия твърде сериозно.

Cecaumeni . Strategicon, ed. Vassilievsky and Jernstedt, pp. 65—6. Този Кекавмен бил внук на стратег. Датата се доказва от сведения, дадени в същия ръкопис от анонимен автор, чийто дядо Никулина, вероятно баща на изменника от Лариса (пак там, с 96), бил стратег на Елада през 980 г. Вж. предговора (пак там, с. 4, 7) и превъзходното описание на събитията y Schlumberger . Op. cit., pp. 622 ff.

Cedrenus , Π, ρ. 436.

Joannes Geometrus . Cannina, p. 920.

Този епизод е описан чудесно y Schlumberger . Op. cit., pp. 573 ff.

В кореспонденцията си с константинополското правителство Кекавмен говори за „бунтовника Самуил“ (Strategicon, р. 65). Според Матей Едески (с. 34) през 986 г. Василий заповядал на българските бунтовници да му се покорят. Асохик (с. 124—5) посочва като причина за войната случая с българския цар, който поискал жена от императорския род, но с измама му била натрапена друга. Вероятно тази история е измислена отначало докрай.

Joannes Geometrus . Carmina, p. 934. Лъв Дякон сам е взел участие в похода, който описва много живо (с. 171—3), макар че не споменава за предателството на Контостефан. За него се съобщава от Скилица (Cedrenus , Π, pp. 436—8). Това, че епизодът е пропуснат от Лъв Дякон, не хвърля съмнение върху достоверността му. Несъмнено по това време Василий е искал да го скрие от войниците си. Нещо повече, Лъв споменава за слуха, че проходите са били завардени от българите. Асохик споменава за похода, но с измислени подробности.