Ерик Ръсел: 3 — щастливо число

— Слънцето би го изкарало от това състояние. На всички ни е нужно до видим час по-скоро Слънцето.

— На света има милиони слънца — рече Бертели.

Вейл опря лакти на масата и каза многозначително:

— Там е работата, я!

Погледът на Бертели изрази крайно объркване. Той почна нервно да мести чинията си и без да иска, изтърва вилицата. Продължавайки да гледа към Нилсен, напипа вилицата, взе я откъм зъбците, навря дръжката в чинията и я поднесе към устата си.

— А не е ли по-добре с другия край? — запита Вейл, като го наблюдаваше с интерес. — Той е по-остър.

Бертели загледа внимателно вилицата си, лицето му постепенно почна да придобива разсеяно-удивен израз. Разпери ръце по детски безпомощно и, като надари събеседниците си с обикновената си извиняваща се усмивка, с ловко движение на пръстите обърна вилицата и я хвана правилно.

Вейл не забеляза това движение, но Кинрад видя и за миг го обзе странно необяснимо чувство, че Бертели допусна малка, съвсем малка грешка, на която можеха и да не обърнат внимание.

Кинрад бе в кабинета си, когато се чу по вътрешната уредба гласът на Марсден.

— Арам се посъвзе. Бузата му се е подула, но той самият е по-добре.

— Ще трябва да го държим под око. Кажи на Бертели да се навърта край него, така поне ще има някаква работа.

— Добре — Марслен помълча, после добави по-тихо: — Напоследък Вейл нещо се е вкиснал. Не сте ли забелязали?

— Според мен, нищо му няма. Понякога е нервен, но не повече от нас.

— Може би сте прав.

Гласът на Марсден прозвуча така, сякаш искаше да добави още нещо: но нищо повече не каза.

Кинрад довърши за този ден бележките в дневника, погледна се в огледалото и реши, че може да поотложи още бръсненето — малък разкош, който можеше да си позволи. Не обичаше тази процедура, а не му достигаше смелост да си пусне брада. Разни хора — разни разбирания. Облегна се във въртящото се кресло и се замисли — най-напред за планетата, която беше за тях всичко, после за хората, които изпратиха кораба в космоса, а след това за хората, които летяха в него. Шестимата, които първи достигнаха другата звезда, бяха преминали многостранна подготовка. Трима от тях (професионални космонавти) изучиха набързо, но обстойно по една област от науката, а другите трима (учени) се запознаха с атомната техника и космонавигацията. Всеки имаше по две специалности. Той помисли малко и изключи Бертели.

След завършване на подготовката им обясниха, че всеки ще знае само името, възрастта и специалността на другарите си. Никой не бива да разпитва другите или да се опитва дори с крайчето на окото да надзърне в миналото им. Когато не познаваш живота на човека, казаха им, по-трудно може да се намери повод за ирационална вражда, заяждане и обиди. Хора с непопълнена биография имат по-малко причини за конфликти. Никой не биваше да изисква откровеност от другия.

Ето защо Кинрад не знаеше коя е причината, че Вейл е толкова раздразнителен, а Марсден — по-нетърпелив от другите. Не разполагаше с никакви данни за миналото на другарите си, които биха му помогнали да разбере защо Нилсен потенциално е най-опасен, а Арам — най-неустойчив. И не можеше да изисква от Бертели да обясни присъствието си на кораба. До успешното приключване на мисията им биографията на всеки трябваше да остане забулена с плътна завеса, през която само от време на време можеше да съзре нещичко.

Мислите му бяха прекъснати от неочакваното появяване на Нилсен, Вейл и Марсден. Зад тях стояха Арам и Бертели.

— Хубава работа — промърмори Кинрад, — на пулта за управление никакъв човек!

— Включих автопилота — каза Марсден. — Нали сам казвахте, че той може да поддържа курса на кораба четири-пет часа.

— Вярно е — Кинрад изгледа лицата им. — Какво означава тая мрачна Депутация?

— Преваля четвъртият ден — рече Нилсен. — Скоро ще започне петият. А ние все още търсим Слънцето.

— И какво от това?

— Не съм убеден, че знаете накъде летим.

— А аз съм.

— Така ли е, или ни заблуждавате?

Кинрид се изправи.

— Добре, да допуснем, призная, че летим слепешката, тогава какво ще направите?

— Не е трудно да се отговори на този въпрос — каза Нилсен с тон на човек, чиито най-лоши опасения се потвърждават. — Когато умря Съндерсън, избрахме вас за капитан. Можем да отменим решението си и да изберем другиго.

— А после?

— Ще полетим към най-близката звезда и ще потърсим планетата, на която бихме могли да заживеем.

— Най-близката звезда е Слънцето.