Ерик Ръсел: Абракадабра

За първи път от доста време насам на „Неуморимия“ се бе възцарила тишина. Той стоеше в Сириуския космодрум. Дюзите му бяха изстинали, корпусът беше изподраскан от космическите частици. Корабът напомняше спортист, изнемощял след бягане на дълго разстояние. И много естествено: бе се завърнал от дълъг полет, който съвсем не бе минал гладко.

Но сега, в космодрума, то очакваше заслужена кратка почивка. Покой, блажен покой! Никакви грижи, никакви критични минути, никакви неприятности, толкова обикновени при два полета на ден. Покой и нищо друго!

— Ух!

Капитан Макноот почиваше в каютата си. Вдигнал крака на бюрото, отпуснал тяло, той блаженстваше. Моторите не работеха. За първи път от няколко месеца не се чуваше дяволското им боботене. Четиристотинте човека от екипажа се разхождаха и забавляваха в близкия голям град под ослепителното слънце. Довечера, когато старшият офицер Грегори се заеме пак със задълженията си, капитанът ще потъне в благоуханния здрач и ще обикаля залетите с неонова светлина местни забележителности.

В това е целият разкош на дългоочакваното кацане. Хората могат най-сетне да помислят за себе си и да се позабавляват кой както си ще. На космодрума няма нито работа, нито опасности, нито отговорности, нито тревоги. Сигурен пристан и утешение за уморените скитници.

— Пак ли? Уф!

В каютата влезе старшият радист Бермън. Той беше един от петимата или шестима, останали на пост. Лицето му изразяваше досада, че не може да се заеме с нещо по-интересно.

— Току-що постъпи радиограма, капитане!

Той подаде листа и зачака: капитанът ще я прочете и може би ще издиктува отговор.

Макноот взе листа, свали краката си от бюрото, поизправи се и прочете на глас:

ТЕРА, ЩАБ-КВАРТИРАТА

ДО „НЕУМОРИМИЯ“.

ОСТАВАТЕ В СИРИУСКИЯ КОСМОДРУМ ПО СПЕЦИАЛНО НАРЕЖДАНЕ. НА СЕДЕМНАДЕСЕТИ ПРИ ВАС ПРИСТИГА КОНТРААДМИРАЛ ВЕЙН В. КАСИДИ.

ФЕЛДМЪН КОМАНДВАЩ СИРИУСКАТА СЕКЦИЯ НА КОСМИЧЕСКИЯ ФЛОТ.

Макноот вдигна очи от радиограмата. Обгорялото му лице вече не изразяваше удоволствие. Той тежко въздъхна.

— Нещо неприятно ли? — разтревожено попита Бермън.

Макноот посочи трите тънки книжки, украсяващи бюрото му.

— Средната, страница двадесета — поиска той. Прелиствайки книжката, Бермън намери мястото, където се казваше:

Вейн В. Касиди, контраадмирал, главен инспектор на корабите и складовете.

Бермън с мъка преглътна слюнката си.

— Това значи?…

— Да, това означава… — без всякакво удоволствие потвърди Макноот. — Назад към тренировъчните занимания с всичките им нелепости. Боядисвай рубките, мий палубата със сапун, плюй и търкай. — Той придаде на лицето си печално изражение и заговори с глас на важен началник: „Капитане, вие имате само седемстотин и деветдесет и девет аварийни пакета. Между другото полагат ви се осемстотин. От бордовия ви дневник не се вижда какво е станало с липсващия пакет? Къде е? Какво се е случило с него? И защо в личния чувал на един от вашите хора липсва даденият му навремето законен чифт тиранти? Подали ли сте рапорт за тази липса?“

— Защо е решил изведнъж да се изтърси при нас? — запита объркан Бермън. — Досега не си е пъхал носа при нас.

Макноот мрачно впери очи в стената.

— Защо ли? Защото е дошъл нашият ред да ни издърпат ушите. — Погледът му се спря на календара. — Имаме на разположение три дена и всяка минута е скъпа. Кажете на младшия радист да дойде веднага при мен.

Бермън излезе мрачен. Скоро се появи Пайк. Лицето му потвърждаваше старинната поговорка, че лошите вести веднага се разчуват.

— Напишете ордер — заповяда му Макноот — за сто галона пластмасова боя, сиво-синя, от утвърдения състав. Пригответе и друг ордер за тридесет галона емайлова за вътрешните помещения. Отнесете незабавно двата ордера в склада на космодрума. Кажете им да ги доставят още днес, най-късно до шест часа вечерта. Към тях нека прибавят колкото трябва там четки и пулверизатори. Вземете парцали и конци — всичко, каквото дават безплатно.

— На хората това няма да се хареса — със слаб глас каза Пайк.

— Като им се заповяда, ще им се хареса! — увери го Макноот. — В кораб, където всичко блести от чистота като огледало, и духът на екипажа е по-висок. Така пише в това книжле. Хайде, вървете и се заемете с ордерите. Когато се върнете, потърсете ведомостите за запасите и оборудването и ми ги донесете. Трябва да се провери, преди да е пристигнал този Касиди, налице ли е всичко. Когато се появи, няма да имаме възможност да попълним липсите или незабелязано да пласираме излишъците.

Читать дальше