Ерик Ръсел: Абракадабра

Той говореше твърде уверено.

— Прекрасно! — одобри Касиди. — Ценя командирите, които разбират задълженията си. За съжаление трябва да кажа, че не винаги е така. — Той се спусна през главния люк и хладно огледа прясната боя. — Откъде искате да започнем: от носа или от кърмата?

— Списъкът е съставен от носа към кърмата. Може по този ред и да го проверим.

— Много добре — контраадмиралът, без да бърза, се запъти към носовата част на палубата, но по пътя се спря, погали Жълтурко и огледа каишката на шията му. — Виждам, че добре го гледате. Принася ли това животно някаква полза?

— Той спаси на Мардия пет живота, като излая предупреждаващо.

— Подробностите, предполагам, са записани в бордовия дневник?

— Да, господин адмирал. Дневникът е в щурманската рубка и можете да го прегледате.

— Ще го видя, като му дойде времето. — Контраадмиралът влезе в носовата кабина, седна, взе от ръцете на Макноот папката и започна делово: — К1. Лъчев компас, тип D, един брой.

— Ето го — посочи Макноот.

— Добре ли работи?

— Да, господин адмирал.

Продължиха проверката, стигнаха до рубката за вътрешна свръзка, до помещението на сметачните машини, посетиха и много други помещения и се върнаха в кухнята. Бланшар, който се перчеше с току-що изгладения си бял костюм, недоверчиво огледа влезлия.

— В147. Електронна печка, един брой.

— Ето я — измърмори Бланшар, посочвайки пренебрежително печката.

— Доволен ли сте от работата й? — осведоми се Касиди, като го изгледа с рибешките си очи.

— Малка е — рече Бланшар. С изразителен жест той огледа цялата кухня. — Всичко е прекалено малко. Самото помещение е малко. Аз съм главен готвач, а цялата кухня е колкото килер.

— Това е военен кораб, а не увеселителен кораб за екскурзия! — прекъсна го Касиди. Той мрачно погледна във ведомостта. — В148. Хронометрично приспособление към електронната печка, с шнур и щепсел. Един брой.

— Ето го — измърмори Бланшар, готов да изхвърли всичкия тоя „боклук“ през най близкия илюминатор.

Проверявайки наличността по ведомостта, Касиди все повече се приближаваше до опасното място. Нервното напрежение у околните нарастваше. Най-после той стигна до критичната точка и обяви:

— В1098. Каф. ес, един брой.

— По дяволите! — възмути се Бланшар. Очите му мятаха искри. — Казах вече и пак повтарям: никога не е имало…

— Каф. ес се намира в радиорубката, сър — побърза да се намеси Макноот.

— Така ли? — Касиди пак надзърна във ведомостта. — А защо е записан при кухненския инвентар?

— Когато монтираха оборудването на кораба, поставиха каф. ес в кухнята, сър. Това е един от ония портативни уреди, които ни разрешиха да поставим където ни е по-удобно.

— Хм, хм! Тогава трябваше да бъде пренесен във ведомостта на радиорубката. Защо не сте го направили?

— Чаках вашите указания, господин адмирал.

Рибешките очи изразиха удовлетворение.

— Да, правилно сте постъпили, капитане. Сам ще го пренеса. — Той зачеркна параграфа на лист девет и го пренесе на лист шестнадесет. Постави поредния шифър. — В1099. Каишка с надпис, кожена… Ах, да, видях я. Беше на кучето.

Контраадмиралът постави отметка. След час той влезе в радиорубката. Бермън стана, изпъна рамене, но ръцете и краката му неволно зашаваха. Ококорил очи, той умолително гледаше Макноот. Старшият радист приличаше на човек, в чиито панталон се е вмъкнал таралеж.

— В1098. Каф. ес, един брой — продължи Касиди с тон на човек, непонасящ глупости.

С отсечени движения, като малко повреден робот Бермън взе неголям сандък. Предната му част беше осеяна с циферблати, бутони и цветни лампички. Целият приличаше на машинка за изстискване на сокове, направена от прост радиолюбител. Бермън щракна един или два бутона. Лампичките светнаха и заблещукаха в разнообразни съчетания.

— Ето го — с мъка продума Бермън.

— Аха! — Касиди стана от стола и се приближи. — Не си спомням да съм виждал по-рано такъв уред. Но сега пускат толкова модели от един и същи уред. Добре ли работи?

— Да, сър.

— Това е едно от най-полезните приспособления на кораба — добави от себе си Макноот.

— А какво всъщност е предназначението му? — запита Касиди, като очакваше от Бермън небивали откровения.

Бермън пребледня. Макноот му дойде на помощ:

— Пълното обяснение би било много сложно и би имало твърде специален характер. Но ако изразим по-просто идеите на уреда, той ни дава възможност да намираме равновесието между противоположни гравитационни полета. Колебанията на светлинните източници сочат степента на неуравновесеността в дадения момент.