Ерик Ръсел - Почакаймалковците

— Капитане, колкото и да ми е неприятно, трябва да ти кажа, че идват пак. Изглежда, че са ускорили крачка. Може да са били предупредени по своите видеоекрани.

— Колко време им даваш?

— На селяните ще им трябват около два часа. На пасмината от града — пет-шест. Виждам, че патрулната кола отстъпва пред тях.

— Не е зле да докараш тия, които са с теб, и да отидеш да прибереш веднага тримата специалисти по контакта — каза Лий. — След това вземи всички други, които още се шляят навън.

— Слушам, сър.

Сирената виеше зловещо из долините. Оттатък, в селото, Хофнейгъл внезапно спря да ръкомаха бавно и се впусна в пламенна тирада, която учуди почакаймалковците едва след два дни. Долу, в горите, лесовъдът падна от някакво дърво и се изтърси върху един щурмовак, който стана гласовит.

Всичко приличаше на кръгове, правени в езерце от хвърлен камък. Някой натисна копче за тревога и получилата се вълна от епитети се разля на половината път до хоризонта.

А ония продължаваха да настъпват, движейки се този път близо до линията, която делеше осветената от неосветената част на планетата. Тя поне служеше да показва преместването на слънцето, което висеше упорито насред небето и менеше положението си с не повече от един градус на земен ден.

Третата смяна си легна, капнала от умора и настроена още повече за сън от привидния здрач. Събирачите на данни излязоха с чувството, че колкото и да е парадоксално, времето се оказа твърде малко за планета с толкова много време. Огилви отлетя да хвърли първи поглед на нощната страна, намери половин свят, потънал в дълбок сън, нищо не мърдаше — нито живо същество, нито кола.

Това положение трая двадесет и един часа, след което всички туземци в радиус от няколко мили потеглиха отново към арената, където щеше да се разиграе циркът. Сирената още веднъж насърчи обогатяването на земния език. „Гръмовержец“ се издигна и се спусна на четиристотин мили навътре откъм нощната страна.

Тази тактика, реши Лий, е много умно замислена. На будните чуждоземци откъм дневната страна сега ще им бъдат нужни около дванадесет дни, за да стигнат до тях. Но това ще стане само ако някой страдащ от безсъние индивид е открил и съобщил сегашното местонахождение на кораба. Такова издайничество беше напълно вероятно, тъй като дългите редици илюминатори на „Гръмовержец“ лееха ярка светлина в мрака и предизвикваха голямо сияние на небето.

Скоро Лий се увери, че почти няма опасност да бъдат открити. Нолън влезе в кабината и застана прав, мърдайки пръсти, сякаш го сърбеше ръката да удуши някого много, много бавно, точно както би го направил един почакаймалковец. Позата му се подсилваше от страшния израз на лицето му. От целия персонал на „Гръмовержец“ никой не приличаше така много на общоразпространената представа за убиец.

— Ще разбереш, капитане — подзе той, говорейки много сдържано, — колко е трудно да се втълпи нещо разумно или да се измъкне нещо разумно от същества, които мислят с часове, а не с части от секундата.

— Зная, че е мъчно — съчувствува му Лий. Той го огледа внимателно. — Какво имаш предвид?

— Имам предвид това — изповяда се Нолън с повишаващ се тон, — че само едно може да се каже в полза на предишните субекти. — Той помаха с пръсти. — Поне бяха будни.

— Затова именно се наложи да се преместим — изтъкна Лий. — Не ни причиняват главоболия, докато спят като умрели.

— Тогава — избухна Нолън — как искаш да установим контакт с тях?

— Вече не искам. Отказах се. Ако желаеш да продължаваш опитите, твоя работа. Но не те карам насила. — Като прекоси стаята, той каза по-меко: — Пратих дълга радиограма до Земята с пълни подробности за главоболията, които си имаме. От тях зависи какво ще правим по-нататък. Отговорът им трябва да пристигне след няколко дни. Дотогава ще се държим здраво, ще измъкнем каквито данни можем, ще оставим каквото не можем.

Нолън каза тъжно:

— Отидохме с Хоф в някаква село далеч по пътя. Не стига дето всички са заспали, но и не могат да се събудят. Трябва да ги пипаш като кукли, които не помръдват на сън. Дойдоха медиците и ги прегледаха, след като им разправихме за тази пълна каталепсия.

— И какво казаха?

— Според тях почакаймалковците са дейни само при наличието на слънчевата светлина. Когато слънцето залезе, и те залязват. — Той се замисли намръщено над затрудненото си положение, предложи обнадеждено: — Но ако можете да прекарате дотам електрически кабел и ни дадете две-три кварцови лампи, ще успеем да събудим неколцина от тях и да пристъпим към работа.