Иън Ранкин - Врагът на моя враг

Редпат поклати глава.

— Чакаме да разберем дали жертвата ще може да каже нещо. А вие, господине?

— Нещо подобно. Пример на паралелни вселени.

Появи се Сайобан Кларк с друга чаша кафе в ръка. Кимна на Редпат, който веднага скочи на крака: вежливост, възнаградена с усмивка.

— Телфорд взема мерки да затвори устата на Дани — уведоми тя Ребус.

— Повече от очевидно.

— А междувременно ще отвърне на удара.

— Без съмнение.

Тя срещна погледа на Ребус.

— Той не беше съвсем наред. — Имаше предвид Клейвърхаус, но не искаше да споменава имена пред униформен полицай. Ребус кимна.

— Благодаря. — Подтекстът беше: „Ти бе права да замълчиш тогава.“ Сега Кларк и Клейвърхаус бяха партньори и нямаше защо да го настройва срещу себе си.

Отвори се врата и в коридора се появи млада лекарка с изтощен вид. Зад нея Ребус зърна легло, тяло върху него, медицински персонал, въртящ се около сложна апаратура. В следващия миг вратата се затвори.

— Ще направим сканиране на мозъка — обясни лекарката на Редпат. — Свързахте ли се със семейството й?

— Нямам име.

— Нещата й са вътре. — Лекарката отвори вратата и влезе. Сгънати дрехи върху стол, чанта под него. Лекарката я дръпна и пред очите на Ребус лъсна плоска бяла кутия.

Бяла картонена кутия за пица. Дрехи: черни дънки, черен сутиен, червена атлазена блуза. Черно спортно яке с качулка.

— Джон?

И черни обувки с почти петсантиметрови токчета, квадратни отпред, нови на вид, като се изключат драскотините от влачене по уличната настилка.

Не разбра как се озова в стаята. Лицето й бе скрито зад кислородна маска. Охлузено и натъртено чело, косата дръпната встрани. Ръцете й бяха изприщени, кожата от дланите й почти смъкната. Тя все още лежеше върху широка носилка на колела.

— Извинявайте, господине, трябва да излезете.

— Какво става?

— Този господин…

— Джон? Джон, какво има?

Махнали бяха обеците й. Три дупчици, едната по-червена от другите две. Лицето над чаршафа. Подуто, черно-синьо под очите, счупен нос, жестоки драскотини и по двете бузи. Виждаше жертва на пътно произшествие. Дъщеря му.

И той закрещя.

Кларк и Редпат трябваше да го издърпат насила вън с помощта на Клейвърхаус, който бе реагирал веднага на суматохата.

— Искам тая врата отворена! Затворите ли я, сте мъртви!

Опитаха се да го сложат на стола. Редпат спаси книгата си в последния момент, но Ребус я издърпа от ръцете му и я запрати надолу по коридора.

— Как можеш да четеш книга — крещеше той, — когато вътре е Сами? А ти седиш тук и четеш!

Чашата кафе на Кларк бе съборена, подът хлъзгав, Редпат полетя надолу, Ребус го блъскаше и виеше.

— Оставете тая врата отворена, моля ви! — настояваше Клейвърхаус пред лекарката. — Няма ли да му инжектирате успокоително?

Ребус прекарваше разтреперани пръсти през косата си и ревеше като смъртно ранено животно — сухи очи, дрезгав крясък, поток от думи, неразбираеми срички, сливащи се в див вой. Вторачи се в себе си, видя налудничавата щампа на фланелката и разбра, че това ще отнесе със себе си от тая нощ: спомена за фланелка на „Айрън Мейдън“ и ухиления демон с искрящи очи. Смъкна бясно сакото си, задърпа я лудо.

„Тя лежи зад тая врата — мислеше той, — а аз бръщолевя отвън, като че ли нищо не е станало!“ Била е там през цялото време, докато той се е моткал тук. В главата му прещракаха две неща: пътно произшествие; колата, излетяла от „Флинт Стрийт“.

Той впи пръсти в Редпат.

— Горната част на „Минто Стрийт“, така ли? Сигурен ли си?

— Какво?

— Сами… горната част на „Минто Стрийт“?

Редпат кимна. Кларк веднага разчете мислите му.

— Грешиш, Джон. Те се отправиха в противоположна посока.

— Може да са завъртели обратно. Клейвърхаус хвана част от разменените изречения.

— Току-що говорих по телефона. Намерили са колата на ония от „Флинт Стрийт“. Бял ескорт, изоставен в Аргайл.

Ребус погледна Редпат.

— Бял ескорт ли е? Редпат поклати глава.

— Свидетелите говорят за кола с тъмен цвят.

Ребус се обърна, притисна длани към стената и замръзна там, вторачил поглед в боята, сякаш се надяваше да проникне в нея.

Клейвърхаус постави ръка на рамото му.

— Джон, сигурен съм, че тя ще се оправи. Лекарката отиде за успокоително, но междувременно какво ще кажеш за глътка от това тук?

Клейвърхаус стоеше пред него, преметнал сакото му на ръка, с бутилката уиски в другата.

Бомбичката за самоубийство.