Иън Ранкин - Врагът на моя враг

— Да, да.

— Кога? — Тя не разбра въпроса. — Трябва ми разговорник — промърмори той. После отвори вратата, излезе и се огледа. Всички паркирани наблизо коли бяха празни. Нямаше и следа от какъвто и да било „Рейндж Роувър“. Направи знак на Кандис да излезе и да го последва.

Кандис като че ли хареса всекидневната му. Отиде веднага до колекцията от грамофонни плочи, но — то се знае — не можа да намери нищо познато. Ребус влезе в кухнята да приготви кафе и да обмисли нещата. Повече от ясно бе, че не можеше да я държи тук, особено след като проклетото копеле знае адреса му. Телфорд. Защо е наблюдавал апартамента му? Отговорът беше очевиден: знаеше за връзката му с Кафърти и го възприемаше като потенциална заплаха. Смяташе, че е в джоба на Кафърти, купено ченге. Опознай враговете си: още едно правило, добре заучено от Телфорд.

Телефонира на стара връзка в бизнес-отдела на „Сънди Скотланд“.

— Японски компании — обясни той. — Слухове, свързани с тях.

— Постесни малко нещата.

— Нови обекти около Единбург, може би Ливингстън.

В слушалката зашушнаха хартиите, прехвърляни от репортера по бюрото му.

— Мъти се нещо за завод за микропроцесори.

— В Ливингстън ли?

— Една от възможностите.

— Нещо друго?

— Нищо. Защо се интересуваш?

— Всичко най-добро, Тони. — Ребус върна слушалката на място и погледна Кандис. Не можеше да измисли къде другаде би могъл да я отведе. Хотелите не бяха безопасни. Сети се за една възможност, но тя бе прекалено рискована. Всъщност защо пък не? Набра добре познат номер.

— Сами? Би ли ми направила една голяма услуга?

Сами живееше в една от жилищните кооперации в Шандън. Тесните улици там изключваха паркирането отпред. Ребус спря колата максимално близо.

Сами ги чакаше в тесния коридор на апартамента и веднага ги поведе към всекидневната. На плетения стол там имаше китара и Кандис я вдигна, отпусна се на стола и дръпна леко струните й.

— Сами, запознай се с Кандис.

— Здравей — усмихна се Сами. Кандис изсвири няколко акорда. — Хей, това е „Оейзис“! — възкликна изненадано Сами.

Кандис я погледна с усмивка.

— „Оейзис“ — повтори тя последната дума, както обикновено.

— Имам компакт-диск на „Оейзис“ тук някъде — засуети се Сами, прехвърляйки набързо колекцията си от компакт-дискове близо до уредбата. — Ето го. Да го пусна ли?

— Да, да.

Сами включи уредбата, обяви, че отива да приготви кафе, и направи знак на Ребус да я последва в кухнята.

— Коя е тя? — Кухнята беше толкова малка, че Ребус трябваше да остане на прага.

— Проститутка по принуда. Не искам сводникът й пак да положи мръсни лапи върху нея.

— Откъде е?

— От Сараево.

— И не знае английски, така ли?

— Как е твоят сърбо-хърватски?

— Силно ръждясал.

Ребус се огледа.

— Къде е приятелят ти?

— Работи.

— Върху книгата си ли? — Ребус определено не харесваше Нед Фарлоу. Отчасти заради името: „Сънди Поуст“ кръщаваше „Нед“ всички хулигани на дребно, които преджобват дребните монети на възрастни дами, отмъкват пенсионните им книжки и бастуни. Толкова за Нед. А Фарлоу му напомняше за водещата топ-листата песен на Крис Фарлоу: „Извън времето“, която трябваше да принадлежи на „Стоунс“. Нед Фарлоу се ровеше в историята на организираната престъпност в Шотландия.

— Налага се да работи — говореше Сами. — Ще му трябват пари да купи нужното време, за да напише това чудо, което е подхванал.

— Какво работи?

— На свободна практика е, не знам точно. Докога ще се правя на ангел-пазител?

— Най-много два дни. Докато намеря нещо друго.

— Какво ще направи, ако я открие?

— Не ми се иска да разбера.

Сами приключи с изплакването на чашите.

— Странно. Прилича на мен, нали?

— Да, така е.

— Имам право на отпуска. Ще позвъня до офиса да проверя дали не мога да остана тук с нея. Знаеш ли истинското й име?

— Не.

— Има ли дрехи за смяна?

— В хотела са. Ще изпратя патрулна кола да ги донесе.

— Наистина ли е в опасност?

— Може би.

Сами го погледна.

— Но аз не съм, така ли?

— Не си — отговори баща й. — Защото това ще е малката ни тайна.

— А Нед?

— Не се впускай в излишни подробности. Кажи му просто, че ми правиш услуга.

— Татко, Нед е журналист. Нима смяташ, че можеш толкова лесно да го пратиш за зелен хайвер?

— Ще затвори очи и уста, ако те обича.

Чайникът весело запя, изключи се и Сами наля врялата вода в три големи керамични чаши. Завариха Кандис да се рови в куп комикси.