Иън Ранкин - Врагът на моя враг

— Изглежда, ще налапат въдицата.

— Кои бяха там?

— Спонсорите ми от магазина, Телфорд и двама от трепачите му.

— Предавателят създаде ли ти проблеми?

— Никакви.

— Претърсиха ли те?

Мортън поклати глава.

— Като че ли не бяха в час, нещо май доста сериозно ги ядеше отвътре. Искаш ли да чуеш плана? — Ребус кимна. — Посред нощ във фабриката пристига камион и аз го пускам да мине през портала. Моята историйка е, че шефът е потвърдил доставката по телефона. Така оставам чист.

— Шефът обаче няма да се обади, нали?

— Точно. Подвел ме е глас по телефона. В полицията трябва да държа на това.

— Ние ще измъкнем истината от тебе.

— Както вече ти казах, Джон, планът им недоизпипан. Все пак са се стегнали достатъчно, за да ме проверят. Изглеждаха доволни.

— Давай сега за камиона.

— В него ще има десет души, въоръжени до зъби. От мен се иска утре да предам на Телфорд груб план на фабриката, да му съобщя колко хора ще бъдат там през нощта, какъв тип е алармената система.

— Какво ще ти дадат?

— Пет хиляди долара. Преценил е правилно: те ще платят дълговете ми и ще остане нещичко.

Пет хиляди долара: сумата, която Джоузеф Линц бе изтеглил от банката си.

— Не намериха пукнатини в разказа ти, така ли?

— Наблюдават апартамента ми.

— Но не са те проследили дотук, нали?

Мортън поклати глава и Ребус сподели с него натрупаната нова информация и подозренията си. Докато Мортън я обмисляше, Ребус го запита:

— Какво смята да прави Клейвърхаус?

— Записаните доказателства са добри: Телфорд говори, аз не пропускам да го назова „Господин Телфорд“ и „Томи“. Ясно е, че на записа е той. Но… Клейвърхаус иска да хвана екипа на местопрестъплението.

— Трябва да бъде много точен.

— Повтаря това непрекъснато.

— Определиха ли дата?

— В събота, ако всичко върви гладко.

— Как смяташ, ще получим ли анонимно обаждане в петък?

— Да, ако си прав.

— Да, ако съм прав — съгласи се Ребус.

Получиха анонимното съобщение едва на обяд в събота и Ребус се увери, че и този път усетът му не го бе подвел.

Пръв изненадващо го поздрави Клейвърхаус — той беше много зает и бе отбелязал обаждането само като странично допълнение. Офисът на отдела им във Фетс бе като разбунен пчелен кошер: по стените бяха закачени подробни карти на завода за наркотици и разписания на дежурствата. Цветни самозалепващи се лентички посочваха разположението на персонала. През нощта в завода оставаше само охраната — освен ако някоя спешна поръчка не изискваше удължаване на работното време. Тази нощ полицаи от управлението на Лодиан и Бръдърс ще подсилят охраната: двайсет души в завода, снайперисти на покрива и зад някои стратегически прозорци. А отвън ще се спотайва подкрепление от дузина коли и фургони. Това беше най-голямата операция в кариерата на Клейвърхаус: отговорността бе голяма — от него се очакваше много. Той се носеше наоколо, повтаряйки като мантра двете фрази: „Всичко трябва да се изпипа много добре“ и „Няма да оставя нищо на късмета“.

Ребус прослуша внимателно записа на доноса: „Довечера ще има нахлуване във фабриката на Маклейн в Стейтфорд. Десет въоръжени мъже с камион. Ако ви бива, ще ги хванете до крак.“

Шотландски акцент, но звучеше като обаждане от далечно разстояние. Ребус се усмихна, вгледан във въртящите се ролки, и подхвърли на глас:

— Радвам се да те чуя отново, Кърлеж.

Интересно, не се споменаваше Телфорд. Хората му бяха верни кучета: ще приемат участта си, без да промълвят нито дума. А Таравич не искаше името на Телфорд в доноса: нямаше как да знае, че полицията вече притежаваше записано на лента доказателство за движенията му тази нощ. Но този факт означаваше, че Таравич иска Телфорд вън и свободен. Разбира се, помисли внимателно: планът, задушен в самото начало, десет от най-добрите му хора, тикнати на топло. Да-а, той не искаше Телфорд в панделата. Искаше го на открито, сгърчен от тревога, под надвисналата заплашителна сянка на Якудза, с всичките му слабости, изложени като на тротоарна сергия. Той нямаше да е проблем повече — можеше да бъде предаден на полицията по всяко време или принуден да се откаже от всичко и да го прехвърли без съпротива на доказано по-способния. Нямаше да има нужда от пускане на кръв — ставаше възможна една съвсем обикновена сделка.

— Всичко трябва да се…

— …изпипа много добре — довърши Ребус. — Клейвърхаус, знаем го вече, нали?

Чувството за хумор на Клейвърхаус явно спеше сън дълбок.