Иън Ранкин - Врагът на моя враг

Ребус благодари на Хонигън и прекъсна връзката. „Специалните от пет лири“: господин Сладкия и неговите клиенти със страст към сладоледа през всички сезони на годината и по всяко време. И къде се закотвяше Сладкия обикновено през деня? Близо до някое училище! А през нощта е вечно присъствие пред някой от нощните клубове на Телфорд! Специалитетът от пет лири в менюто, Телфорд прибира печалбата си. Новият „Мерцедес“: съдбоносната грешка на Сладкия. Дори за бавните мозъци на хората на Телфорд не е било трудно да схванат, че техният човек ги мами. И Телфорд решава да превърне господин Сладкия в един добър урок.

Разпръснатите парченца от пъзела постепенно лягаха по местата си. Ребус подхвърли химикалка, хвана я и набра друг номер — този път в Нюкасъл.

— Радвам се, че те чувам отново — звънна гласът на Мириам Кенуърти. — Някаква следа от оная млада жена?

— Появи се тук.

— Страхотно.

— До дясното рамо на господин Розовия.

— А-а-а… Не било чак толкова страхотно. Питах се къде ли е отишъл.

— Той едва ли е тук, за да разглежда забележителностите на града.

— Страхувам се, че си прав.

— Заради това те безпокоя.

— М-м-м?

— Чудя се дали между него и атаките с мачете има нещо общо.

— Мачете ли каза? Чакай да помисля… — Настъпи тишина, часовникът взе да отброява прилежно минута след минута и той реши, че линията е прекъснала, когато тя се обади отново. — Тази дума ми напомни нещо. Искам да направя една компютърна справка. — Понесоха се слаби звуци от леко тракане по компютърна клавиатура. Ребус хапеше нетърпеливо долната си устна, едва не си пусна кръв. — Мили Боже, оказах се права! — възкликна възбудено Мириам. — Преди около година е имало сблъсък между враждуващи банди за някакъв имот, такава е поне официалната версия. Истинската причина обаче бе публична тайна: всеки знаеше, че битката е била за територия и наркотици.

— А където става въпрос за наркотици, там е и Таравич, нали?

— Тогава се понесе слух, че и неговите хора са участвали.

— А те използват мачете, така ли е?

— Само един от тях: Патрик Кенет Мойниан, известен надлъж и нашир като Пи Кей.

— Можеш ли да ми го опишеш?

— Ще ти изпратя по факса снимката му. Но междувременно ще ти подам някои данни: висок, едър, къдрава черна коса, черна брада.

Нямаше такъв човек в свитата на Таравич. Двама от най-добрите биячи на Розовия бяха оставени в Нюкасъл в името на безопасността. Ребус вписа Пи Кей като един от нападателите в Пейсли — Кафърти пак остана на чисто.

— Благодаря ти, Мириам. Слушай, за онзи слух…

— Напомни ми.

— Според него Телфорд снабдява Таравич с дрога, а не обратното. Изскочи ли нещо по въпроса?

— Проследихме Розовия и хората му. Две прескачания до континента, но и двамата се върнаха чисти.

— Погрешна схема, така ли?

— И това ни принуди да преразгледаме постановката си.

— Но кой тогава е снабдителят на Телфорд?

— Много бързаш — не сме стигнали още чак дотам.

— Е, благодаря ти отново…

— Хей, не прекъсвай връзката: за какво става въпрос?

— Утринна зора. Успешен ден, Мириам.

Ребус излезе, взе нова чаша кафе и го подслади механично — забеляза грешката си едва когато го преполови. Таравич нападаше Телфорд. Телфорд обвиняваше Кафърти. Предизвиканата война ще унищожи Кафърти и ще отслаби Телфорд. После последният ще осъществи нахлуването при „Маклейн“, но ще го предадат.

И Таравич ще запълни получената празнина. Ето какъв им е планът. Блусбрейкърс: „Двойно пресичане“. Страхотно: насъскай двама съперници един срещу друг и изчакай касапницата да приключи.

Ребус още не бе наясно само каква ще е печалбата. Трябва да е нещо голямо, да си заслужава усилията. Шушне се, че Таравич не купува наркотици от Лондон, а от Шотландия. От Томи Телфорд.

Какво знаеше Телфорд? Какво правеше доставката му на наркотици толкова ценна? Имаше ли нещо общо с „Маклейн“? Ребус купи още едно кафе и не усети как го изпи, гарнирано с три таблетки парацетамол. Измъчваше го познатото усещане, че главата му се пръска. Върна се на бюрото и се опита безуспешно да се свърже с Клейвърхаус. Обади се на пейджъра му и Клейвърхаус реагира почти веднага.

— Във фургона съм — обяви той.

— Трябва да ти съобщя нещо.

— Давай.

Ребус искаше да знае първо какво става — искаше да получи информацията в движение.

— Само на четири очи. Къде си паркирал?

— По-долу от магазина. — В гласа на Клейвърхаус се промъкна подозрение.