Иън Ранкин - Врагът на моя враг

Съобщи новината на Нед Фарлоу в полицейското на Сейнт Ленард и го остави разплакан в килията. Фарлоу искаше да отиде до болницата, но Ребус не разреши. Върна се на бюрото си, където го чакаше досието на Кърлежа.

Истинско име: Уилям Андрю Колтън. Досието му започваше от юношеския му период, а сега беше четирийсетгодишен (отпразнувал бе кръглата годишнина в Деня на Гай Фокс). Ребус не беше имал много вземане-даване с него по време на единбургския му период. Изглежда, Кърлежът бе живял в града две години в началото на осемдесетте и се беше върнал в началото на деветдесетте. 1982 година: Ребус беше свидетелствал срещу него в съдебен процес за участие в конспирация — обвиненията бяха отхвърлени. 1983 година: сбиване в кръчма, младеж в кома, а приятелката му е имала нужда от шейсет шева на лицето. Шейсет шева: човек може да изплете чифт ръкавици и с по-малко.

Кърлежът беше работил като бияч, охрана, общ работник. През 1986 година хората от данъчната служба напразно се бяха опитали да го притиснат. Към 1988 година се е подвизавал по Западния бряг, където вероятно попада на Томи Телфорд. Той веднага го оценява по достойнство и го поставя пред вратите на клуба си в Пейсли. Още пролята кръв — още безрезултатни обвинения. Кърлежът живееше омагьосан живот, типът живот, който подлудяваше полицаите по целия свят: свидетелите на простъпките му винаги се оказваха прекалено уплашени, за да свидетелстват срещу него, и се оттегляха или в последния момент отказваха да дадат показания. Кърлежът рядко допускаше влизане в съдебната зала.

Като възрастен бе изтърпял три присъди — общо двайсет и седем месеца — едно нищо при кариера като неговата, която вече навлизаше в четвъртото си десетилетие. Ребус прехвърли отново досието му, после вдигна телефона и набра отдела за криминални разследвания в Пейсли. Оказа се, че колегата, който можеше да му помогне, бил преместен в Мъдъруел. Позвъни там, добра се най-сетне до детектив-сержант Рони Хонигън и му обясни защо го търси.

— Когато човек чете досието на Кърлежа, остава с натрапчивото усещане, че в действителност има много повече от написаното на хартия.

— Прав си… — Хонигън се изкашля. — Но така и не успяхме да съберем доказателства за каквото и да било друго. Казваш, че сега е на юг от границата, така ли?

— Телфорд го е изпратил заедно с друг гангстер в Нюкасъл.

— Човек с криминални наклонности, предпочита да е в движение. Да се надяваме все пак, че ще се застои там. Познавам го като садист без задръжки, истински ужас за всеки нормален човек — без преувеличение. Може би заради това Телфорд го е поднесъл на някой друг: Кърлежът трудно се поддава на контрол. Предполагам, че Телфорд го е пробвал като наемен убиец, Кърлежът не се е оказал подходящ и Телфорд го е изритал от близкото си обкръжение.

— Какво убийство имаш предвид?

— В Еър. Трябва да е било… чакай да помисля… преди четири години, може би. Много наркотици, по-голяма част от тях се разпределят в клуб за танци, не си спомням името му. Не знам какво точно се е случило: може би провал на сделка, може би тъп опит за измама. Каквото и да е било, извън клуба става убийство: някакъв тип остава с половин лице — другата половина е била отнесена вероятно от сатър.

— И полицията реши, че Кърлежът е зад тая история, така ли?

— Разбира се, той имаше алиби, а свидетелите от местопрестъплението, изглежда, бяха масово пострадали от някаква епидемия на временна слепота. Истински заговор.

Нападение с нож пред нощен клуб. Ребус почука замислено с писалка по бюрото си.

— Интересно как се е измъкнал убиецът.

— С мотоциклет. Кърлежът обича мотоциклетите — задължителният шлем е чудесна маскировка.

— Напоследък тук стана нещо подобно. Мотоциклетист нападна наркотърговец пред един от нощните клубове на Телфорд, но уби един от биячите там.

И Кафърти бе заявил, че няма пръст в тая история.

— След като Кърлежът е в Нюкасъл, както казваш…

Да-а — и не се помръдва оттам, изплашен до смърт дори от мисълта да се появи на север. Предупреден от Таравич. Защото Единбург е прекалено опасен… някои могат да го разпознаят.

— Знаеш ли на какво разстояние е Нюкасъл?

— Май на около два часа.

— Едно голямо нищо за добър мотоциклетист. Нещо друго?

— Телфорд пробва Кърлежа и във фургона, но той се провали и там.

— Какъв фургон?

— За сладолед.

Ребус едва не изтърва слушалката.

— Обясни.

— Лесна работа: момчетата на Телфорд продаваха наркотици от фургон за сладолед. Помежду си ги наричаха „специалните от пет лири“. Подаваш банкнота от пет фунта и получаваш вафлена фунийка за сладолед с пластмасово пликче вътре.