Матю Райли - Плашилото

Всяка секунда обаче те отделят огромни количества водород — високозапалим водород, — което се неутрализира чрез употреба на вещества, превръщащи опасния водород (Н) в напълно безопасна вода (Н 2О).

Но смесването на паладий с водород има обратния ефект. Увеличава се водородът и се образува огромно количество запалим газ, който може да бъде взривен чрез прибавяне на катализатор като хидрофлуорна киселина.

Ето защо гранатата П–61 изпълнява ролята на двустепенен детонатор.

Първата степен — първоначалният взрив — смесва паладий с водород и с невъобразима скорост увеличава количеството газ. Втората степен възпламенява газа с киселината.

Резултатът е мощна експлозия — не толкова силна, колкото ядрен взрив, но навярно единствената експлозия на света, която е в състояние да разцепи корпуса на самолетоносач.

— Натам! — извика Скофийлд и посочи двете огромни цилиндрични шахти в дъното на хангара, завършващи с перки, които изхвърляха излишния водород от задния ляв борд на кораба. — Към реакторните шахти!

Джипът летеше през хангара, като заобикаляше пламтящите изтребители.

Скофийлд се изправи, опря гранатохвъргачката на рамото си и се прицели в едната от гигантските перки.

— Веднага щом стрелям, дай газ към рампата! Ще имаме трийсетина секунди между първата и втората степен. Това означава трийсет секунди да напуснем кораба!

— Ясно!

Скофийлд доближи око до мерника на оръжието.

— Au revoir и на вас, скапаняци.

И натисна спусъка.

Гранатохвъргачката изстреля паладиевата граната към горния край на хангара, оставяйки във въздуха абсолютно права димна следа.

Гранатата улучи перката на дясната шахта, изчезна в отвора и се насочи надолу в търсене на източника на топлина.

Едва бе излетяла, когато Майка настъпи газта, обърна и потъна в напомнящата на тунел спираловидна рампа, водеща към палубата на самолетоносача.

Джипът бързо се заизкачва.

От недрата на кораба се разнесе ужасяващ приглушен екот. Паладиевата граната беше стигнала до целта си.

Скофийлд включи хронометъра си: 00:01… 00:02…

„Черният гарван“ продължаваше да се сражава с четирите френски изтребителя в небето над „Ришельо“.

Той рязко зави, понесе се във въздуха и с последната си ракета взриви един от рафалите.

И тогава Руфъс чу от пулта си остро изпиукване.

— Тотално хакнаха заглушаващата ни честота! — извика пилотът. — Изгубихме електронния си щит!

В този момент след тях се появи друг изтребител и двата самолета заедно полетяха над океана. Рафалът плътно следваше руския Су–37 и го обстрелваше с оранжевите си трасиращи куршуми.

Найт се завъртя на стола си и откри огън по френския изтребител. Обсипа кабината му с град от куршуми, разби стъкления капак, разкъса пилота на парчета и самолетът се заби в морето с разтърсващ експлозивен плясък.

— Шефе! — внезапно извика Руфъс. — Бързо се обърни напред!

Найт се завъртя. Не бе забелязал, че улученият рафал ги е примамвал към… другите два френски изтребителя!

Те изстреляха по една ракета…

… във въздуха се понесоха два стълба дим, насочиха се към носа на „Черният гарван“…

… ала Руфъс завъртя аеродинамичния черен самолет, продължи на една страна и включи допълнителното му — и изключително рядко — вторично електронно енергийно поле.

Двете ракети сякаш полудяха и се отдалечиха една от друга, за да заобиколят електронния щит около носа на руския изтребител, след което се забиха в морето.

Ала „Гарванът“ все още се приближаваше към двата рафала.

Найт откри огън — и разби лявото крило на единия миг преди „Черният гарван“ с оглушителен рев да се стрелне над френските самолети.

Оставаше само един рафал, но преди Найт и Руфъс да успеят да го атакуват, от океана се разнесе друг звук — дълбок зловещ екот от недрата на самолетоносача.

— По-бързо, Майко. По-бързо! — Скофийлд погледна хронометъра си:

00:09…

00:10…

Джипът се изкачваше по спиралната рампа и вдигаше искри по стоманените стени.

Изведнъж целият кораб рязко се килна наляво и светът се наклони под ъгъл от трийсет и пет градуса.

— Давай! — извика Скофийлд.

Първата степен на паладиевата граната беше взривила отделяния от реактора на „Ришельо“ водород — оттам и зловещият екот.

Това означаваше, че сега в охлаждащите шахти на самолетоносача се събира огромно количество водород. Точно след трийсет секунди щеше да се взриви втората степен на гранатата, която щеше да възпламени водорода и да отприщи истински ад.