Матю Райли - Плашилото

Скофийлд зяпаше Льофевър и висшите военни. Накрая каза:

— Вие тотално сте се прецакали, знаете ли?

Льофевър извади от куфарчето си няколко снимки и ги показа на завързания във въздуха Скофийлд.

— Да се върнем на Килиън. Това са снимки на мосю Килиън по време на миналогодишното му посещение в Африка.

Морският пехотинец видя обичайните вестникарски фотографии: Килиън стоеше сред африкански ръководители, откриваше фабрики, махаше на тълпите.

— Посещение на добра воля за реклама на благотворителната му дейност — продължи агентът на ГДВС. — През това време обаче той е участвал в съвещания на ръководителите и военните министри на няколко африкански страни: главно Нигерия, Еритрея, Чад, Ангола и Либия.

— И?

Льофевър направи драматична пауза и после поднесе голямата новина:

— През последните единайсет часа военновъздушните сили на Нигерия, Еритрея, Чад и Ангола пратиха всичките си изтребители, общо над двеста, на летища в Източна Либия. Взети поотделно, тези сили са слаби. Взети заедно обаче образуват истинска въздушна армада. Последният ми въпрос към вас, капитан Скофийлд, е следният: какво правят те?

Мислите на Скофийлд запрепускаха.

— Капитан Скофийлд?

Но той не го слушаше. Чуваше само гласа на Джонатан Килиън в главата си: „Въпреки че мнозина още не го знаят, бъдещето на света е в Африка“.

Африка…

— Капитан Скофийлд? — повика го Льофевър.

Скофийлд запремигва. И се върна в действителността.

— Не знам — призна той. — Ще ми се да знаех, но не знам, честно.

— Хммм — изсумтя агентът. — Точно това каза и господин Кристи. И това може би означава, че двамата сте откровени. Естествено може също да означава, че се нуждаете от още малко убеждаване.

Льофевър кимна на шофьора на електрокара на Кристи.

Той включи двигателя и отдалечи машината няколко метра наляво, така че разпънатият агент от МИ6 се озова точно зад дюзата на недалечния изтребител. Шофьорът скочи от седалката си и се затича.

След миг Скофийлд видя защо.

БРРРРРРРРРМММММ!

Двигателите на самолета зареваха. Капитанът видя в кабината му друг френски войник.

Шумът накара Алек Кристи да вдигне поглед. Изражението му не се промени. Беше прекалено измъчен, прекалено изтощен, за да се съпротивлява.

Льофевър кимна на мъжа в кабината.

Той натисна дроселите.

От дюзата се стрелна език от бял пламък и погълна неподвижния Кристи.

Топлинната вълна обля британския агент, отвя косата му назад, напука кожата на лицето му, изгори дрехите му за наносекунда — и накрая разкъса тялото му на парчета.

После пламъкът изведнъж секна и в хангара отново се възцари тишина.

От Алек Кристи бяха останали само четири страховити части, овъглени и отвратителни, увиснали на електрокара.

— Това е ужасно — Скофийлд мъчително преглътна.

Льофевър се обърна към него.

— Може би паметта ви се е опреснила?

— Казвам ви, не знам — настоя морският пехотинец. — Не знам нито за Килиън, нито за африканските страни, нито дали помежду им има нещо общо. За пръв път чувам такова нещо.

— Тогава се боя, че повече нямаме нужда от вас — заяви агентът. — Време е да изпълним желанието на адмирала и генерала да ви гледат как умирате.

С тези думи Льофевър кимна на шофьора на електрокара, на който бе разпънат Скофийлд. Машината потегли напред и спря до електрокара на Кристи пред втората задна дюза на изтребителя.

Скофийлд се втренчи в тъмните дълбини на дюзата.

— Господин генерал? — обърна се Льофевър към възрастния офицер, към човека, изгубил цял десантен отряд на Антарктида. — Отстъпвам ви тази чест.

— С удоволствие.

Генералът се изправи и се качи в кабината на самолета, като през цялото време гледаше Скофийлд.

После протегна ръка към дросела и палецът му увисна над бутона за дюзата.

— Сбогом, капитан Скофийлд — делово каза Льофевър. — Световната история ще трябва да продължи без вас. Au revoir.

Палецът на генерала се спусна към бутона.

В същия момент над главния хангар отекна мощна експлозия.

Завиха сирени.

Засвяткаха предупредителни светлини.

Целият самолетоносач изведнъж се освети в червено.

Палецът на генерала бе замръзнал на милиметър над бутона.

При адмирала дотича един мичман.

— Атакуват ни, господин адмирал!

— Какво? — извика възрастният военен. — Кой?

— Прилича на руски изтребител.

— Руски изтребител ли? Един руски изтребител?! Това е самолетоносач, за Бога! Кой нормален човек ще атакува самолетоносач само с един самолет?