Матю Райли - Плашилото

— Готов ли си да се поразвъртим малко?

Скофийлд спря поглед върху ерпегето на гърба й.

— Готов съм здравата да се поразвъртя.

Затичаха към един джип.

Четири модерни изтребителя „Рафал“ бързо излетяха по двойки от пистата на „Ришельо“.

Издигнаха се в небето над самолетоносача, обърнаха назад в страховито формирование и се понесоха към увисналия във въздуха „Черен гарван“.

— Идват! — извика Руфъс.

— Виждам ги! — отвърна Найт, завъртя се на стола си и занатиска спусъците като дете, играещо си на видеоигри.

Два френски изтребителя полетяха към тях с бълващи огън картечници.

Оранжеви трасиращи куршуми разкъсваха въздуха около „Гарвана“. Руският самолет се накланяше и превърташе в небето, като избягваше обстрела, и в същото време отвръщаше със собствената си многоцевна картечница.

После първите два френски изтребителя профучаха над тях — два мощни екота. Но това беше само встъплението, което трябваше да скрие главното действие.

Защото другите два рафала бяха минали ниско над океанските вълни от срещуположната посока и се носеха към руския Су–37 отдолу и отзад.

Все още увиснал над десния асансьор на самолетоносача, „Черният гарван“ се завъртя челно към тези два нови противника.

— По дяволите! — вперил поглед в дисплея на електронното поле, изруга Руфъс. — Тия копелета се бъзикат със заглушаващата ни честота… включват я и я изключват. Губим заглушаващото поле.

Двата нови рафала изстреляха по две ракети.

Найт ги обстреля с картечницата и взриви две от тях, но другите две маневрираха прекалено ловко.

— Руфъс!…

Ракетите с рев се носеха към тях.

Пилотът ги видя и в последния момент откри изхода.

Ракетите се приближаваха към целта…

… и Руфъс вкара „Черният гарван“ през огромната врата на десния асансьор в главния хангар на самолетоносача !

За разлика от ракетите, изстреляни от ескадрения миноносец „Триумф“, тези бяха снабдени с електронна засичаща система, която не им позволяваше да ударят собствения си кораб. Затова те се забиха в океана и се взривиха с два трийсетметрови гейзера.

Радистите на мостика смутено се взираха в екраните си и викаха по радиомикрофоните:

— … къде изчезна, мама му стара?…

— … какво? Повтори пак…

— Какво стана? — попита капитанът. — Къде са?

— В „Ришельо“, господин капитан!

„Черният гарван“ висеше в просторния хангар на френския самолетоносач.

— Харесва ми стилът ти, Руфъс — като безразборно стреляше по самолети, хеликоптери и камиони, каза Найт.

Подобно на гигантска птица, затворена в стая, руският изтребител се носеше в хангара, преобръщаше цели самолети с реактивните си струи и запращаше цистерни в стоманените стени.

Профуча през помещението, като предизвикваше невъобразим хаос и опустошение. Високата му опашка веднъж дори одраска тавана.

— Майко! — извика Найт по радиостанцията. — Къде си?

Самотен джип с пълна скорост се носеше към дъното на продълговатия хангар и маневрираше под накланящи се самолети и преобръщащи се цистерни. Зад волана седеше Майка. Скофийлд бе приклекнал отзад.

— В отсрещния край на хангара съм, опитвам се да се спася от вас! — извика Майка.

— Скофийлд при теб ли е?

— Да.

— Искате ли да ви приберем?

Майка се обърна към приведения над гранатохвъргачката Скофийлд.

— Искаш ли да ни вземат?

— Не! Още не! — отвърна той. — Кажи на Найт да излезе навън. Не бива да е тук през следващите две минути! Всъщност изобщо не бива да е близо до кораба! Кажи му, че ще се срещнем навън!

— Ясно — отговори Черния рицар. — Руфъс! Време е да се махаме!

— Готово, шефе. А къде е другият… аха. — Пилотът забеляза втория открит асансьор в отсрещния край на хангара.

Насочи самолета към изхода и ревът на двигателите заглуши всичко друго преди — фюют — „Черният гарван“ да изхвърчи през левия асансьор.

В същото време приклекналият в джипа Скофийлд тършуваше в раницата на ерпегето.

Това наистина бе руското РПГ на Найт — което означаваше, че в раницата има гранати с различни заряди.

Капитанът намери онази, която търсеше.

Злополучно известната съветска паладиева граната П–61.

Паладиевата граната съдържаше обогатена хидрофлуорна киселина и имаше една-единствена цел: да унищожава цивилни ядрени електростанции по извънредно ужасен начин.

Ядрените оръжия се нуждаят от ядро с плътност от деветдесет процента обогатен уран. Ядрените реактори в цивилните електростанции, от друга страна, имат плътност на ядрото около пет процента, докато при реакторите на ядрените самолетоносачи плътността е около петдесет процента — затова нито един от тези реактори не може да предизвика ядрен взрив. Възможно е изтичане на радиация — като в Чернобил, — но не може да се образува ядрен облак.