Матю Райли - Плашилото

„Черният гарван“ висеше на равнището на палубата на „Ришельо“ и обсипваше френските изтребители с дъжд от куршуми и ракети.

Четири ракетни димни следи излизаха от крилете на Су–37 и се разделяха към четири цели.

Един изтребител на палубата мигновено се пръсна на парчета, в същото време бяха унищожени две зенитни ракетни установки. Четвъртата ракета влетя в главния хангар, улучи един АУАКС и с мощен взрив го превърна в купчина останки.

Руфъс триумфално сияеше.

Зад него седеше Найт, въртеше се на триста и шейсет градуса, целеше се в различни мишени и ги унищожаваше с картечниците на „Гарвана“.

— Майко? Готова ли си? — извика той.

Майка стоеше в преоборудвания оръжеен отсек зад кабината, въоръжена до зъби: МП–7, М–16, пистолети „Дезърт Игъл“, на гърба си дори носеше една от гранатохвъргачките на Найт.

— Напълно, мама му стара.

— Тогава действай! — И Найт натисна един бутон.

Подът на отсека се отвори и Майка падна надолу и увисна на кабела на магнитната си кука.

На мостика на френския самолетоносач цареше хаос.

Свързочници викаха в радиомикрофоните и предаваха информация на капитана.

— … проклетият изтребител е минал под радарите ни! Сигурно има стелт механизъм…

— … улучиха зенитните установки на палубата…

— … наредете на изтребителите незабавно да излетят!

— Господин капитан! От „Триумф“ съобщават, че го държат на мушка…

— Кажете им да стрелят!

В отговор на заповедта от един ескадрен миноносец в авионосната група излетя зенитна ракета и се насочи право към „Черния гарван“.

— Руфъс! Надявам се, че си поправил електронното ни поле, когато бяхме в Архангелск!

— Погрижих се за това, шефе.

Ракетата с невероятна скорост се приближаваше към тях.

Но в последния момент стигна до електронното заглушаващо поле на „Гарвана“, отклони се в съвсем друга посока…

… и се заби в корпуса на самолетоносача!

— Ескорти! Край на огъня! Край на огъня! — викаше капитанът. — Самолетът е прекалено близо до нас! Улучвате ни! Електронен отдел — открийте заглушаващата честота и я неутрализирайте! Ще трябва да го унищожим с изтребители.

В главния хангар на самолетоносача Скофийлд все още беше разпънат пред дюзите на изтребителя.

Изведнъж палубата рязко се наклони — изненадващата атака на „Черния гарван“ бе принудила огромния кораб да се завърти.

Льофевър и висшите френски военни викаха в радиостанциите си.

Само генералът от сухопътните сили в кабината на изтребителя мълчеше.

След първоначалния смут той отново се бе втренчил в Скофийлд. Нямаше намерение да пропусне тази възможност.

Той пак посегна към бутона на дросела и в този момент — прас! — през ухото му влетя куршум и мозъкът му опръска вътрешността на кабината.

В целия хаос никой не беше забелязал тъмната фигура в открития десен асансьор до главния хангар, фигура, която се бе спуснала на дъното с вертикално въже като паяк по нишка, фигура, въоръжена до зъби.

Майка.

Стиснала МП–7 в едната си ръка и М–16 в другата, тя се втурна през хангара към Скофийлд.

Беше като неудържима природна стихия.

Френските десантчици, които пазеха капитана, се нахвърлиха върху нея от всички страни — иззад коли и изтребители.

Ала Майка просто продължи напред, като ги очистваше с оръжията си, без изобщо да забавя ход.

Изстреля два куршума наляво — и улучи двама командоси в лицата. Завъртя се надясно — стреляше с М–16 като с пистолет — и още трима се строполиха на земята.

Един командос се изправи на крилото на изтребителя над нея и Майка просто направи салто във въздуха, и като стреляше в движение, осея французина с кървави дупки.

После хвърли две димки и в избухналия облак продължи напред като призрак на отмъщението.

В облака дим паднаха четирима, включително френският адмирал. Не успя да й избяга даже шпионинът Льофевър. От дима изникна четирилъч шурикен и със свистене се заби в адамовата му ябълка. Щеше да умре бавно.

Майка изскочи от мъглата до разпънатия на електрокара Скофийлд.

— Здрасти, Плашило, как е там горе?

— След като вече си тук, се чувствам много по-добре — отвърна капитанът.

Две от катераческите щипки на Найт светкавично го освободиха от белезниците и след секунди той стъпи на пода.

Ала преди Майка да успее да му даде някакво оръжие, Скофийлд се затича към проснатия на пода Льофевър.

Вдигна нещо от земята до умиращия французин и се върна при Майка. Тя му подаде МП–7 и „Дезърт Игъл“.