Матю Райли - Плашилото

— Добре ли си, шефе? — попита пилотът и му хвърли нови очила с жълти стъкла.

Найт ги хвана, сложи си ги и се пльосна на пода на „килията“, без да отговори на въпроса на Руфъс. Само кимна. Все още се намираше в шок от ужасната екзекуция, на която беше присъствал в Ямата на акулите.

— Ами Плашило? — попита Майка. — И малкото ми пиленце?

Найт рязко я погледна.

Очите му зад жълтите очила излъчваха ужас. Той се втренчи в Майка и се зачуди какво да й каже.

После изведнъж се изправи.

— Знаеш ли къде е Скофийлд, Руфъс? Микродотите от неговия навигатор трябва да са останали по кожата на ръката му.

— Наблюдавам го, шефе. Още се движи. Изглежда, са го закарали на френския самолетоносач.

Найт се обърна към Майка и дълбоко си пое дъх.

— Скофийлд е жив, обаче… — той мъчително преглътна — с момичето може да има проблем.

— О, Боже, не… — ахна Майка.

— Сега не мога да говоря за това — каза Найт. — Трябва Да спасим Скофийлд.

Френският самолетоносач „Ришельо“

Атлантическият океан, френското крайбрежие

Хвърлиха Шейн Скофийлд в стаичка със стоманени стени до хангара под палубата. Вратата зад него се затръшна.

В стаята нямаше нищо освен маса и стол.

На масата лежеше изключващото устройство СинкЛок на Льофевър. До устройството ярко светеше червена лампичка.

Фосфорна граната.

Високо в ъгъла на стаята, скрита зад тъмна стъклена плоскост, бръмчеше видеокамера.

— Капитан Скофийлд — разнесе се по интеркома гласът на агента на ГДВС. — Един елементарен тест. Фосфорната граната пред вас е свързана чрез късовълново радио с устройството СинкЛок на масата. Можете да обезвредите гранатата единствено с помощта на СинкЛок. Крайният изключващ шифър е сто двайсет и три. Гранатата ще избухне след една минута. Времето ви започва… сега.

— Мамка му! — изруга Скофийлд, бързо седна и внимателно проучи устройството СинкЛок.

На главния екран имаше бели и червени кръгове — червени отляво и бели отдясно.

Изпиукване.

На долния екран се появи съобщение:

ПЪРВИ ПРОТОКОЛ (БЛИЗОСТ): ИЗПЪЛНЕН.

СТАРТИРАНЕ НА ВТОРИЯ ПРОТОКОЛ.

Белите кръгове на главния екран незабавно започнаха да мигат — един по един, в бавна случайна последователност.

Екранът протестира със звуков сигнал.

ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):

ОТЧЕТЕН НЕУСПЕШЕН ОПИТ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ.

ТРИ НЕУСПЕШНИ ОПИТА ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ ЩЕ ДОВЕДАТ ДО ДЕТОНАЦИЯ.

ВТОРИ ПРОТОКОЛ(РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):

ВТОРИ ОПИТ.

— Какво? — вторачи се в екрана Скофийлд.

— Петдесет секунди, капитан Скофийлд — съобщи Льофевър. — Трябва да докоснете осветените кръгове в определения ред.

— А, ясно.

Белите кръгове пак замигаха един след друг.

И този път Скофийлд започна да ги натиска — точно след премигванията им.

— Четирийсет секунди…

Мигането на белите кръгове се ускори. Ръцете на Скофийлд се движеха все по-бързо заедно с тях.

Изведнъж проблесна един от червените кръгове в лявата половина на екрана.

Скофийлд не бе готов за него. Но въпреки това го натисна — при това навреме. Белите кръгове продължиха да мигат. Невероятно бързо. Пръстите на Скофийлд също ускориха ритъма си.

— Трийсет секунди… добре се справяте…

И тогава се освети друг червен кръг.

Този път Скофийлд се забави.

Екранът гневно изпиука.

ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):

ОТЧЕТЕН НЕУСПЕШЕН ОПИТ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ.

ТРИ НЕУСПЕШНИ ОПИТА ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ ЩЕ ДОВЕДАТ ДО ДЕТОНАЦИЯ.

ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):

ТРЕТИ ОПИТ.

— По дяволите! — извика Скофийлд и хвърли поглед към гранатата на масата.

Белите кръгове замигаха за трети и последен път.

— Остават двайсет и пет секунди…

Но сега Скофийлд беше подготвен и знаеше какво да прави. Ръцете му плавно се движеха по екрана, пръстите му натискаха мигащите бели кръгове и от време на време се местеха наляво, за да натиснат случайно проблесналия червен кръг.

— Десет секунди… девет…

Мигането продължаваше да се ускорява. Проблясването на червените кръгове се учести — до такава степен, помисли си Скофийлд, че се превърна в изпитание на рефлексите му.

— Осем… седем…

Погледът му не се откъсваше от екрана. Пръстите му танцуваха. В очите му се стичаше пот.

— Шест… пет…

Кръговете не преставаха да мигат: бял-бял-червен-бял-червен-бял.

— Четири… три…

Изпиукване — на екрана се появи съобщение:

ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):