Матю Райли - Плашилото

Асансьорът спря в просторен вътрешен хангар, разположен под палубата. Вътре бе пълно с изтребители „Мираж“, самолети за борба с подводни лодки, цистерни и джипове.

И насред всичко това, в очакване на асансьора с хеликоптера, стояха четирима изключително високопоставени французи.

Един адмирал от военноморския флот.

Един генерал от сухопътните сили.

Един комодор от военновъздушните сили.

И един мъж в сив цивилен костюм.

Изтикаха окования с белезници Скофийлд от вертолета.

Отведоха го пред четиримата французи.

Освен шестимата моряци, които го охраняваха, хангарът беше опразнен. Гледката бе странна: тази група фигурки, застанали сред самолетите в грамадното помещение.

— Значи това е Плашилото — изсумтя генералът. — Човекът, който ликвидира отряд от моите най-добри десантчици на Антарктида.

— Тогава аз загубих цяла подводница — прибави адмиралът. — И до ден днешен няма ни вест, ни кост от нея.

„Явно не са забравили за Антарктида“ — помисли си Скофийлд.

Цивилният пристъпи напред. Изглеждаше по-загладен от другите, изразяваше се по-прецизно, по-ясно. Което му придаваше по-опасен вид.

— Мосю Скофийлд, аз съм Пиер Льофевър от Direction generate de la securite exteriure 5 5 Главна дирекция за външна сигурност (фр.). — Б.пр. .

„ГДВС — разбра морският пехотинец. — Френският вариант на ЦРУ. И най-безпощадната разузнавателна служба в света след Мосад.

Върхът.“

— Е, Пиер, какво става? — попита той. — Франция се е съюзила с Великолепната дванайсеторка, така ли? Или само с Джонатан Килиън?

— Не знам за какво говорите — спокойно отвърна Льофевър. — Знаем само онова, което ни съобщи мосю Килиън, и Република Франция вижда тактически преимущества в това да допусне осъществяването на плана на неговата организация.

— Тогава какво искате от мен?

— Искам да ти изтръгна сърцето — заяви генералът.

— А аз искам да ти го покажа — присъедини се адмиралът.

— Моята цел е малко по-практична — невъзмутимо продължи Льофевър. — Желанията на господа военните ще бъдат удовлетворени, естествено. Но не преди да отговорите на някои мои въпроси, нито преди лично да се уверим в изпълнението на плана на мосю Килиън.

Цивилният остави куфарчето си на една недалечна маса, отвори го… и показа метално устройство, голямо колкото книга.

Приличаше на миникомпютър, но с два екрана: един голям тъчскрийн в горната половина и по-малък продълговат дисплей в долната. На горния се виждаха червени и бели кръгове. До по-малкия екран имаше нещо като телефонна клавиатура с десет цифри.

— Капитан Скофийлд, позволете ми да ви представя системата за сигурност СинкЛок седем — каза Льофевър. — Искаме да видим как я изключвате.

Крепостта дьо Валоа

Бретан, Франция

26 октомври

16:00 френско време (10:00 ИСВ САЩ)

Замъкнаха Либи Гант в мрачната подземна яма.

Окървавена, ранена и почти в безсъзнание, тя забеляза кръглите каменни стени и басейна с приливна морска вода, който заемаше по-голямата част от площта й. Водата, в която плуваха две гладни акули.

Туп.

Дървената стега падна върху шията на Гант и обездвижи главата й.

Въоръженият мъж, който я пазеше, щракна ключалката. Тя никога не го беше виждала: имаше морковеночервена коса, блуждаещи черни очи и изключително грозно мишо лице.

Внушителният силует на гилотината се издигаше над нея — и главата й бе заключена на пет метра под увисналия във въздуха нож.

Гант сбърчи лице. Едва беше успяла да коленичи. Раната от трасиращия куршум я изпълваше с пареща болка.

До мъжа с мишото лице стоеше един от ловците на глави — заместникът на Седрик Уексли, побъркан бивш кралски морски пехотинец, казваше се Дрейк. Беше насочил срещу Гант автомат „Щайер-АУГ“.

Носеше странно яке — черно, снабдено с всевъзможни чудновати устройства като миниакваланг и катераческо снаряжение.

Якето на Найт.

Това я накара да вдигне поглед.

И го видя.

На пет метра пред нея — на каменна платформа, с крака вече на пет сантиметра под водата, с мъчително стиснати клепачи, тъй като му бяха взели кехлибарените очила, опрял гръб в заоблената каменна стена на ямата, с оковани китки и празни кобури — стоеше Алоишъз Найт.

Над ямата отекна глас.

— „Развива се, развърта се спиралата, соколът вече губи соколаря. Оста не стяга. Всичко се разпада. Анархия се плисва над земята…“ Йейтс, струва ми се.

Джонатан Килиън се появи на балкона — придружаван от ловеца на глави Седрик Уексли.