Матю Райли - Плашилото

Корабостроителен и ракетостроителен завод на „Аксън Корпорейшън“

Норфък, Вирджиния, САЩ

26 октомври

09:35 местно време (15:35 френско време)

Придружавани от два отряда морски пехотинци, инспекторите от министерството на отбраната, които отговаряха за съвместния проект „Корморан-Хамелеон“, стигнаха пред ракетостроителния завод в Норфък, Вирджиния.

Заводът на „Аксън“ се извиси пред тях — гигантски промишлен комплекс, състоящ се от дванайсет свързани сгради, осем огромни сухи дока и множество кранове.

Тук „Аксън Корпорейшън“ инсталираше своите супермодерни ракетни системи на американски военноморски съдове. Понякога строяха и самите кораби.

В момента в един от сухите докове се намираше самотен супертанкер, над който се издигаха мощни кранове.

Колкото и да бе странно обаче, в девет и половина сутринта никъде не се мяркаше жива душа.

Морските пехотинци щурмуваха завода.

Нямаше престрелка.

Нямаше съпротива.

След няколко минути районът беше претърсен и командирът на морските пехотинци обяви по радиостанцията:

— Вече можете да пуснете момчетата от министерството вътре. Но ви предупреждавам, картинката не е много красива.

Миришеше отвратително.

На разлагаща се човешка плът.

Главната офисна площ бе цялата в кръв, образувала по стените, масите и стоманените стълбища ужасяващи кафеникави сталактити.

За щастие на многобройните строителни работници на „Аксън“, през седмицата преди официалната инспекция заводът беше затворен поради съображения за сигурност, затова ги бяха пощадили.

Старшите инженери и ръководителите на отдели обаче не бяха имали този късмет. Те лежаха един до друг в главната лаборатория, след като ги бяха накарали да коленичат и ги бяха екзекутирали един след друг. Стените зад труповете им бяха оплискани с кръв.

През последната седмица плъховете бяха пирували с останките им.

Сред тази кланица се различаваха пет тела, които очевидно не бяха на служители на компанията.

Изглежда, хората от „Аксън“ не се бяха дали без бой. Малобройната им охрана бе ликвидирала неколцина от нападателите.

Петте подозрителни трупа бяха проснати на различни места из завода, застреляни в главата или тялото. Калашниците им лежаха до тях.

Всички бяха облечени в черна военна униформа и носеха черни арабски кърпи, които скриваха лицата им.

И въпреки ужасното състояние на изгризалите им от плъховете тела ставаше ясно още нещо: всички имаха на раменете си характерната татуировка с два ятагана на терористичната организация Ислямски джихад.

Инспекторите от министерството на отбраната бързо огледаха всичко с помощта на агенти от СРС и ФБР.

Освен това се обадиха техни колеги, които проверяваха завода на „Аксън“ в Гуам. И там бяха намерили същата касапница.

Щом тази новина се получи, един от инспекторите набра секретен номер в Белия дом.

— Много е сериозно — съобщи той. — В Норфък имаме петнайсет убити — деветима инженери, шестима от охраната. Жертвите на противника: петима терористи, всички мъртви. Патолозите смятат, че труповете са се разлагали около осем дни. Не е възможно да се определи точното време на смъртта. Същото се е случило и в Гуам, само че там е убит един терорист. ФБР разпозна всички терористи като членове на Ислямски джихад — включително една доста важна клечка, казва се Шоаб Риис. Но най-лошото е, че трябва да е имало повече терористи. От завода в Норфък липсват три супертанкера от програма „Корморан“, а в Гуам — още два… и всички са снабдени с ракети „Хамелеон“.

Въздушното пространство над френското крайбрежие

15:40 местно време (09:40 ИСВ САЩ)

„Черният гарван“ се носеше към крепостта дьо Валоа.

— Виж, Руфъс, трябва да ми обясниш нещо — каза Майка.

— Какво се е случило с твоя шеф? Нали разбираш, какво прави честен човек като теб с убиец като Найт?

Седналият на предната седалка на самолета Руфъс наклони глава.

— Капитан Найт не е лош човек — с отсечен южняшки акцент възрази той. — И определено не е толкова лош, колкото твърдят. Естествено може хладнокръвно да убие някого — и повярвай ми, виждал съм го да го прави, — обаче не е такъв по рождение. Направили са го такъв. Не е светец, разбира се, но не е и зъл човек. И много се грижи за мен.

— Ясно… — отвърна Майка. Смущаваше я този ловец на глави, който привидно защитаваше Скофийлд. — Тогава какви са тия истории в досието му? Че предал отряда си в Судан, предупредил Ал Кайда за атаката и оставил своите хора да попаднат в капан. Тринайсет души, нали? Убити единствено заради него.